— Е, поне вечеряме спокойно у дома — констатира тази нощ Тулия на трапезата. — Спестяваме си ужасните пиршества с по сто блюда в Домус Ауреа.
— Кога за последно те поканиха в Златния дом, Тулия? — мило попита Марсела. — Преди месец? Вителий мрази кавгаджиите.
— И по-добре! — изсумтя Тулия. — И без това не искам да виждам в чинията си дроб от щука и слонски уши…
— Да… — Корнелия отпи глътка вино, борейки се да не се унесе в дрямка. Беше се върнала вкъщи призори след безсънна нощ в стаичката на Друсус. До нея Марсела късаше енергично зърно след зърно от гроздова чепка.
— Чудесна риба — вметна Гай. — Много е вкусна, скъпа.
— Да, от езерото край вилата ни в Терачина. — Тулия отхапваше педантични дребни залъчета. — Наредих да я осолят и да я докарат тук, понеже тази година така и не стъпихме в Терачина. Паулиний, не си играй с храната! Само Фортуна знае в какво състояние е къщата там. Икономът ми изпрати вест, че отоплителните тръби под пода на банята са спукани, но ремонтът май ще трябва да почака до пролетта. Нямам доверие на строители без надзор, но не смея да напусна града, за да ги контролирам лично…
— Защо да не замина аз? — Корнелия вдигна поглед от чинията със старателно небрежно изражение. — Нямам никаква работа. Спокойно мога да отида в Терачина и да се погрижа за къщата.
— Да пътуваш сама?
— Икономът ще ме наглежда — сви нехайно рамене Корнелия, но дланите й се запотиха. — И без това няма да каня гости. Ще наглеждам как поправят отоплителната система и ще се върна след десет дни. Не бива да отлагаме — през зимата тръбите замръзват и после ремонтът ще ни струва по-скъпо.
Тулия я изгледа подозрително. Корнелия сведе очи и се заигра с ресните на възглавничката.
— Пусни я, Тулия! — обади се Марсела. — Винаги се оплакваш, че ти висим на шията.
— Няма да отида, разбира се, ако Тулия смята, че е нередно — вметна бързо Корнелия. — Вдовица в моето положение… Защо не помолиш Лолия да се погрижи? Дядо й има къща в Терачина. Ще изпрати иконома им да наглежда работниците. Сигурна съм, че е радост ще ти услужи.
— Не искам услуги от нея — настръхна Тулия. — Ще заминеш веднага, Корнелия. Паулиний! Ако не престанеш да си играеш на легиони с храната…
Тази нощ Корнелия влетя в задушната стаичка на Друсус и обсипа лицето му с целувки.
— Можеш ли да се измъкнеш за десет дни?
— Какво? — разсмя се той и я прегърна.
— Заминаваме на почивка.
„Намери си повод да напуснеш града“, посъветва я веднъж Лолия, „и се наслади на истинска идилия.“ Корнелия си помисли, че навярно за пръв път в живота си се вслушва в съвет на Лолия.
През дните преди отпътуването се стараеше да изглежда спокойна — събра малко лични вещи, уреди удобна колесница — но Марсела я изгледа втренчено, когато затвори пътническия сандък.
— Корнелия — попита замислено тя, — някаква тайна ли криеш?
— Не, разбира се.
Понякога наистина се чудеше защо каза за Друсус на Лолия, а не на Марсела. Марсела й беше сестра, мълчеше като гроб и така или иначе знаеше всичко… Неизвестно защо обаче сподели бремето си с Лолия и не изпитваше необходимост да го разтоварва отново. Не само Марсела умееше да държи сестра си настрани.
— Не обичам тайните и определено нямам тайни. А ти имаш ли?
— Много — Марсела разпери бледите си длани. — Затова разпознавам изражението.
— Колко нелепо!
Корнелия махна с ръка и се качи в колесницата за Терачина. Друсус щеше да пристигне след един ден с пътническа каруца, теглена от мулета. Терачина… Прекрасната смарагдовосиня Терачина, където, кацнала на върха на скала, я очакваше бяла мраморна вила.
— Господарке — поклони й се икономът, когато пристигна. — Подготвил съм къщата за вас по нареждане на домина Тулия. Робите са…
— Никакви роби, моля. Ще се грижа за всичко сама.
— Господарке?
— Благодаря, свободен си.
Корнелия си събу сандалите и тръгна боса из празната вила. Подарък от дядото на Лолия, когато Гай влезе в Сената, красива като всичките му къщи. Във всяка ниша сияеше произведение на изкуството от мрамор, сребро или слонова кост, всяка плочка, колона и мебел бяха подбрани да доставят наслада на окото, а не само да служат. „Как изобщо съм смятала, че дядото на Лолия е вулгарен?“ Освободен роб или не, в кутрето му имаше повече вкус, отколкото в цялото патрицианско тяло на Тулия.
— Сигурна ли си, че не сме сбъркали мястото? — попита Друсус, когато пристигна и огледа просторното преддверие с колонада. — На изпаднал в немилост войник като мен не му се полага да се подвизава в такава къща… Изпаднал в немилост и мръсен войник — добави той, свел очи към лекьосаните си от пътуването дрехи, но Корнелия го издърпа вътре.