— Ще наредя да те изхвърлят, ако не ме отведеш в леглото. — Корнелия го побутна към спалнята. — Веднага!
— Безопасно ли е? — попита той, смъквайки прашната от пътя мантия.
— Съвсем сами сме. — Тя отметна снежнобелите завивки върху леглото и се завъртя щастливо на пръсти. — Оставих прислужницата си у дома, отпратих робите и се отървах от иконома. Само ние двамата цели десет дни!
Очакваха ги безметежни дни в просторното легло с дъх на люляк пред големите прозорци с изглед към безкраен хоризонт от синьо море. Бухналите завеси създаваха впечатление, че спят в небето. Безметежни дни с домашно приготвени закуски на овалната тераса — така поне си мечтаеше Корнелия, докато не опита да омеси хляб и той не втаса.
— Не разбирам — взря се тя замислено в унилата топка тесто върху дъската. — Всяка седмица наглеждах как пекат хляба вкъщи. Бях прочута с хляба си!
— Хмм… — потърка брадичка Друсус. — Сама ли печеше хляба, или само наблюдаваше робите?
— Е, всъщност робите приготвяха сместа и я месеха, но знам как се прави. — Тя бодна с показалец сивкавото тесто. — Толкова ли е трудно?
Хлябът така и не втаса, а рибата, която беше купила за вечеря, се оказа невъзможна за обезкостяване.
— Мога да готвя — защити се тя, когато Друсус се ухили при вида на полусуровата каша, в която се бе превърнала сьомгата. — Славех се като изрядна домакиня. Съпругът ми винаги превъзнасяше сосовете ми!
— Скъпа моя — целуна я Друсус по веждата. — Сигурен съм, че си съвършена във всяко друго отношение. Но в кухнята си безпомощна.
След това всяка сутрин той надяваше туника, обуваше сандали и отиваше да купи хляб и наденици, плодове и рибни филета от уличните търговци. Хранеха се на терасата и наблюдаваха галерите, преминаващи през пристанището с проблясващи на слънцето гребла.
— Какво е това? — попита Друсус, когато Корнелия разгърна дълъг свитък.
— Списък с домакински задачи, които ми възложи Тулия. Отначало се сети само за спуканите тръби в банята, но после добави още няколко дреболии.
Извади втори свитък.
— Е, мога да ти помогна, ако…
— Няма нужда — Корнелия изхвърли и двата списъка през балкона право в морето.
Така и не ремонтираха банята. Всеки ден се къпеха сред нежните вълни на малък пясъчен полумесец, далеч от любопитни очи. След това Корнелия се поглеждаше в огледалото и възкликваше поразено:
— Сякаш чипият нос не ме загрозява достатъчно! Сега съм чипоноска с лунички!
Друсус навличаше дрипава стара туника и излизаше в градината върху скалата да прекопава лехите.
— Само цветя има тук — жалваше се той. — Не ви ли харесват лозите, орехите? Нещо полезно?
— Цветята са полезни. Красиви са. — Кръстосала крака, Корнелия седеше върху една от мраморните пейки. Носеше туника на Друсус, косата й падаше свободно върху гърба и похапваше круша. — Красотата не е ли полезна?
— На такава височина не се садят лилии! — отбеляза осъдително Друсус. — Почвата е прекалено песъчлива.
— Откога разбираш от градинарство? — подкачи го тя.
— Дядо ми имаше лозе. И аз не бих имал нищо против да отглеждам лозя — озърна се наоколо, сякаш вижда опънати като по конец лози. — Да произвеждам собствено вино, да подрязвам асмите, да гледам как жените влизат в каците и тъпчат с крака гроздовите зърна…
— Как децата тичат сред лозите — допълни Корнелия.
Представяше си ги като живи — момиченца с кални стъпала и момченца, замерящи се с гроздови зърна… Болезнена представа… Остави крушата.
— Корнелия… — Друсус я улови за ръката, яхнал пейката.
— Не, няма нищо, добре съм… — тя впери очи отвъд терасата. — Просто винаги съм си представяла, че ще имам деца, които ще тичат из къщата. Представях си обаче и че ще бъда императрица, а виж какво стана…
Той сякаш понечи да каже нещо, но само се приведе и я прегърна. Корнелия се взираше над рамото му към синьото море отвъд терасата и примигваше лекичко.
Успя да превърне десетте дни в две седмици, изпращайки на Тулия жални послания за мързеливи работници и счупени плочки. Две седмици на слънце и сини води и любов, докато октомври преваляше. И после всичко свърши.
Друсус чу пръв новината от бъбривия продавач на плодове, когато отиде да купи закуска — Цецина Алиен предал императора и се присъединил към Мизийските легиони. Мъжете му се разбягали и ги изклали след десетчасова битка. Плячкосали и унищожили град Кремона… а сега победните легиони се насочили към Рим.