— Колко ли войници ще успее да събере Вителий, за да защити града? — полюбопитства Корнелия, скръстила ръце. — Сестра ми сигурно знае.
Друсус улови ръката й и преплете пръсти в нейните.
— Не бива да оставаме тук. Мястото е изолирано, няма охрана. Ако армията стигне до Терачина…
— Да — тя се усмихна насила. — Роднините ми и без това очакват да се върна. Въпреки че и те едва ли ще се задържат дълго в града.
— Мъдро решение — Друсус се опита да разведри тона. — Заминете някъде извън града, на безопасно място. Сещаш ли се за някое?
— В Брундизиум може би. Там имаме вила и битката сигурно ще го подмине…
— Брундизиум — повтори Друсус. — Много е… далеч.
Стотици мили на юг.
Стояха на овалната тераса от бял мрамор, сенките се удължаваха върху меките ложета, морето лилавееше под тях, а небето се обагряше в здрачносиньо. Вечерята изстиваше върху подноса. На Корнелия й призля, щом си спомни последните думи на Лолия, когато я посъветва да си организира ваканция. „Ще ти останат хубави спомени, когато всичко отиде при Хадес.“ „Ще отиде ли при Хадес?“, попита я тогава Корнелия. „О, скъпа, неизбежно е.“
Е, Лолия знаеше от опит. Все пак беше вряла и кипяла в любовните афери. Би се сбогувала умело, би сложила край с чувство за хумор, достойнство и съпричастие. Корнелия обаче цяла нощ прегръща отчаяно Друсус.
— Още не — прошепна си тя на другата сутрин, когато се качи в носилката, за да поеме самотна към Рим. — О, не още!
Част четвърта
Веспасиан
„Той беше първият император, чийто характер наистина се усъвършенства, след като се възкачи на престола.“
Тацит
Глава деветнайсета
Декември 69 година след Христа — юни 79 година след Христа
— Корнелия? — извика Марсела, още щом влезе в атриума, захвърляйки снежнобялата си мантия. — Гай! Тулия! Няма да повярвате какво чух във Форума. Корнелия?
От залата за пиршества долетя крясък.
— Милостива Фортуна — въздъхна Марсела.
За такава новина поне този път й се полагаше заинтригувана публика. Но не, разбира се. Марсела зърна робите, скупчени ококорени и наострили слух пред залата за пиршества, и ги отпъди.
— Гай! Корнелия! Да знаете каква новина ви нося — влетя вътре Марсела, но никой не я слушаше.
Корнелия седеше вдървено върху една табуретка, Гай си гризеше ноктите, настанен на ложето, а Тулия крачеше напред-назад и крещеше.
— … видяла те, видяла те със собствените си очи да се измъкваш през нощта! Колцина още са те видели, развратнице…
— Хайде, хайде… — обади се нервно Гай.
— Тулия! — намеси се Марсела и прекъсна снаха си. — Нося ви новини, но явно могат да почакат. Какво става?
Тулия се извърна рязко. Къдриците й се тресяха над почервенялото лице.
— Знаеше ли?
— Кое?
— За сестра си? — изпищя Тулия. — Че разтваря крака за войник?
Очите на Марсела отскочиха към Корнелия, която не отлепяше поглед от корниза на стената. С лице, по-бяло от корниза, тя проговори през стиснати устни:
— Марсела не знае нищо, Тулия. Никой не знаеше.
— Не смей да разговаряш с мен! — нахвърли й се Тулия.
— Хайде, хайде, скъпа… — подхвана Гай.
Марсела вдигна вежди и се изтегна върху най-близкото ложе.
— Какво става?
— Вчера разпитах прислужницата на Корнелия. — Тулия сновеше напред-назад по мозайката, развяла коралова копринена роба. — Исках да разбера защо Корнелия е толкова тиха напоследък. Притеснявах се да не е болна! И как ми се отплати за загрижеността? Прислужницата ми отговаряше с недомлъвки, но след един хубав бой най-после призна, че месеци наред Корнелия се е измъквала тайно всяка нощ. За да се среща с някакъв легионер!
Марсела стрелна с очи сестра си, предвкусвайки бурна реакция. Лицето на Корнелия се обагри от нахлулата кръв, но тя замълча. Марсела си спомни странната й сънливост напоследък, дългите разходки, безкрайните часове в обществената баня…
— Корнелия — възторжено възкликна тя, — не вярвах, че си способна на това!
Сестра й отвърна с бегла усмивка, която се стопи тутакси от писъка на Тулия.
— Вдовица в твоето положение, някогашна съпруга на императорски наследник, да си намери любовник от гетото! Кой е той?
— Няма значение — отговори Корнелия. — Вече приключи.
— Предполагам, че не е единствен, нали? Стига да са недодялани плебеи, ти е все едно кои са, нали? Открай време усещах, че съвършената ти фасада е измамна. Ти си обикновена уличница…