Въздухът в претъпканата зала бе задушлив. Марсела си проправи път обратно към една ниша, където лампа от нефрит и злато някак си бе убягнала от погледите на императорските ковчежници. Тълпата се люшна и за миг тя видя самия Галба, сбръчкан като костенурка в тогата си. От едната му страна крачеше Старият Флацид, а от другата — Пизон. Пизон изглеждаше притеснен, ала непоколебим; Корнелия го държеше под ръка, а между веждите й личеше ясна бразда. После множеството се люшна отново и ги закри.
Марсела усети как сърцето й се свива леко — този път по-скоро развълнувано, отколкото разтревожено.
— Не е ли удивително? — изплъзна се от устните й. — Да си в самия център на събитията?
„А невинаги зад кулисите в очакване на новини.“
— Най-удивителни са конните състезания — заяви Диана и огледа разбунената тълпа. — Мисля, че е сенатор Отон.
— Отон не е тук.
— Не е тук, но е някъде другаде. И създава неприятности.
Марсела, разбира се, отдавна бе стигнала до същото заключение. „Диана не вижда по-далеч от носа си.“ Попаднаха на роб и му наредиха да им донесе вино, размениха си още няколко откъслечни забележки и чакаха още цял мъчителен, протяжен час, докато истеричният пратеник съобщи вестта.
Преторианските стражи, провъзгласили Отон за император, го носеха на раменете си през улиците.
След това настана хаос. Марсела се стараеше да види всичко, да го запомни, ала както никога досега невидимото й перо застина безпомощно, изпреварено от хода на събитията.
Чу как дрезгавият глас на Галба раздава заповеди, но не долавяше думите. Забеляза побелялото като тебешир лице на Пизон, който събираше смелост да се обърне към кохортата войници, останали в двореца; олюля се пред прага и широкоплещестият му кестеняв центурион протегна ръка да го подкрепи. Видя двама придворни да играят на зарове в ъгъла, да подвикват за вино и да се обзалагат на висок глас кога ще донесат главата на Отон, набодена на копие. Най-ярко изпъкваше образът на стара робиня, невъзмутимо допълваща чашите с вино. „Защо не? — помисли си слисано Марсела — тя няма нищо общо с истеричната подмяна на императори. Не и когато чашите с вино са полупразни.“ Марсела не отлепи поглед от жената, докато онази не се оттегли спокойно от залата.
Тогава се появи Корнелия. Пробиваше си път през тълпата. Изглеждаше непоклатима като колона в надиплената пастелносива стола. Лапис лазули обрамчваше врата и китките й, ала дланта й беше студена и влажна, когато най-сетне се добра до Марсела и я улови здраво за ръката. „Кога ме е хващала за ръката за последен път?“, запита се Марсела. „Може би когато беше на десет и татко се върна от Галия след две години отсъствие и дори не си направи труда да ни различи.“
— Защо си тук? — попита Корнелия. — Опасно е. Отон не ни заплашва, разбира се. Ще го оковат във вериги, щом преторианците се вразумят. Но в двореца цари суматоха. Не е редно да си тук — изгледа я неодобрително и Марсела се удиви как дори сега сестра й се грижи за благоприличието. — Доведе ли поне един роб да те придружи? Хората още шушукат за теб и за Нерон и…
— Не ми трябва придружител — припряно я прекъсна Марсела. — И ти не бива да си тук.
Лампите замъждукаха, защото навън се спусна пурпурен здрач. Тя погледна навън и забеляза светлинки пред портите на Домус Ауреа — факли на любопитни граждани, насъбрали се да гледат. „Двама императори наведнъж“, помисли си Марсела. „По-интересно от театрален спектакъл! Хайде, идвайте всички, побързайте, заемете местата си за представлението!“
— Проводили са пратеници в другите казарми из града — бързо обясни Корнелия, въртейки неспирно брачната си халка около пръста. — А Пизон разговаря със стражите. Центурион Денсус ми каза, че са го приели добре — добави гордо тя. — Припомнил им воинската чест, как никога не са предавали законния си император, за да подкрепят узурпатор.
— Е, някои сигурно смятат Галба за узурпатор… — промърмори Марсела.
Корнелия обаче продължи, сякаш не я чува:
— … призовал ги да не се посрамват, да не забравят дълга си. Бих предпочела да не го казва, но Галба му заръча да засрами стражите, за да ги вразуми… А и няма значение. Денсус ме увери, че мъжете са приели добре думите му…
— Корнелия…
— Сега някои настояват Галба да подсили двореца и да въоръжи робите в случай на стълкновение, а други го насърчават да излезе и да пресрещне Отон очи в очи…
— Корнелия, да се прибираме у дома — прекъсна словесния й поток Лолия. — Ще почакаме заедно да въдворят ред.
— Трябва да остана при съпруга си — студената ръка на Корнелия трепна в дланта на Марсела, но после тя видимо се съвзе. — Вие обаче наистина трябва…