Марсела по-скоро усети, отколкото чу как сестра й пищи, бори се със сключените й ръце и се дърпа към алената купчина, в която се беше превърнал Пизон. Денсус падна, повлечен от тялото на преторианеца. Опита се да стане отново на крака, но не успя. Тръсна упорито глава и от косата му се стекоха ручейчета кръв, помъчи се да се изправи на колене, ала падна. Допълзя пред Корнелия и вдигна немощно късата си сабя. Коленичи разтреперан върху стъпалото с полувдигнато острие, треперещо в дланта му, и Марсела забеляза, че дръжката на ножа още стърчи, вклинена в хълбока му.
Диана се втурна надолу, стиснала малката си кама, и застана до него, оголила зъби в хищническа гримаса. Марсела се помоли да не замисля някаква отчаяна атака — ножът щеше да й послужи по-добре, ако пререже гърлото на Денсус, преди да падне в ръцете на събратята си по оръжие. Единственият предан воин в Рим не заслужаваше бившите му приятели да го разсекат бавно на парчета.
Впрегнала всички сили да удържи пищящата си сестра, Марсела започна да крои несвързани сметки. Несъмнено не можеше да се разчита на Лолия да се прониже както трябва, но навярно Диана щеше да се погрижи за нея, преди да се самоубие. А Марсела щеше да убие сестра си. „Значи ще получа последна ножа. Е, поне смъртта ще е бърза, с един удар в сърцето.“ Жените от семейство Корнелий щяха да загинат прави и от собствената си ръка, а не по гръб, изнасилени от шайка главорези.
— Тихо, Корнелия, тихо…
Марсела долавяше смътно накъсаното дишане на Денсус, писъците на сестра си, тихите стонове на Лолия и над тях — крясъци на мъже и звънтене на трошащо се стъкло откъм Форума. Тук обаче, пред храма на Веста, всички звуци долитаха някак приглушено.
Преторианецът пред тях сви рамене и Марсела стъписано осъзна, че е останал сам. Три тела пред стълбите, едно до Пизон и последният, мръсен и ухилен, свали гладиуса си.
— Радвайте се, че имам по-интересни занимания — гласът му смълча Корнелия, сякаш й преряза гърлото.
Впила очи в него, Марсела го видя как коленичи до притихналото тяло на Пизон. Няколко замаха с късата сабя и главата на Пизон се търкулна, но Корнелия не издаде нито звук.
— Император Отон непременно ще поиска да я види — обясни войникът. — Ще забогатея.
Късата коса беше хлъзгава от кръвта и той заби палец в зейналата уста на Пизон и понесе главата. Денсус примигна, все още борейки се да задържи сабята си във въздуха. Преторианецът се изкикоти и прескочи труповете пред стълбите.
— Здраво копеле си, Денсус! — подметна през рамо. — Но знаех, че няма да надвиеш петима.
Заподсвирква си и затича по улицата.
Марсела усети как въздухът навлиза отново в замръзналите й дробове. Осъзна, че все още шепне успокоително на сестра си, ала жената, която едва не стана императрица, се взираше в обезобразеното тяло на съпруга си, неподвижна като колона.
— Кажи ми, че сънувам — обади се Лолия иззад тях. — Моля те, кажи ми, че сънувам…
Обърна се и повърна върху каменните стъпала. Диана я обгърна през рамо и прибра малкия си нож.
Денсус се закашля тихо. Гладиусът неусетно изтрополи по стълбите и той издърпа острието, забито в хълбока му. Вгледа се за миг в него, посивял под кървавата маска, и падна тежко по гръб. Дрезгавото му дихание се заиздига към моравото небе. Кървавата му ръка намери глезена на Корнелия и го стисна.
— Предадоха ме — промълви. — Предадоха ме.
Изплю фонтан кръв, без да пуска Корнелия.
Марсела впери поглед в храма на Веста. От покрива вече не се издигаше обичайният стълб дим — вечният огън очевидно беше угаснал. Помоли се да не накажат весталките, че са оставили свещения пламък да замре.
Глава пета
„Ако на деветнайсет години си се омъжвала четири пъти“, размишляваше Лолия, „трябва някак си да открояваш сватбите“.
Най-напред, разбира се, беше Първата сватба, когато червеното було и сватбеният венец изглеждаха неописуемо свежо и вълнуващо. „Де да знаех!“ После идваше ред на Пиянската сватба, когато бъдещият съпруг на Лолия погълна толкова много вино на пиршеството, че го отнесоха на ръце в новия им дом и го положиха като труп върху брачното ложе. „Най-дългата нощ на света. Будех се през час от хъркането му.“ След това беше Древната сватба — едва преди няколко месеца с Флакус Виний, чиито приятели измерваха с неодобрителни погледи всички по-млади от тях — тоест всички. „Не че ни попречиха да се забавляваме.“
Тази сватба обаче безспорно беше предопределена да е Тихата сватба.