Взира се дълго вътре.
После вдигна очи към Диана — толкова предана, толкова нетърпелива да я зарадва.
И в този миг лицето на Корнелия се раздроби на парчета.
— Не! — прошепна Лолия, когато из гостите се понесе шепот, а в очите им се изписа ужас — страхът още витаеше, готов да ги завладее, след лавината от убийства преди седмица.
— Не! — повтори безсмислено Лолия, когато новият й съпруг надникна в торбата, изплъзнала се от треперливите ръце на Корнелия.
Той изруга и отскочи назад, а Корнелия захлипа, сгушена в рамото на Диана.
— Не! — проплака Лолия, ала бе твърде късно.
Бяха убили император и тя никога повече нямаше да се залива в безгрижен смях на празненствата.
По-късно Лолия размишляваше, че първо го е забелязала именно тя — дори преди Марсела, която виждаше всичко. Беше забелязала първа как Рим се е наклонил върху оста си и предстоящата година няма да им донесе нищо добро. Тя се укори мислено — Корнелия Терция, известна като Лолия, която можеше да бъде по-грижовна майка, която можеше да бъде по-нежна съпруга, която можеше да се отнася към роба в леглото си като към човек, вместо като към жребец за разплод.
Силна ръка улови нейната.
— Господарке? — прошепна й Тракс.
Тя притисна силно дланта му.
— Наричай ме Лолия.
Сватбата продължи, но всички бяха сконфузени, смутени. Умът на Лолия витаеше надалеч. Толкова по въпроса за Тихата сватба. Благодарение на скъпата й, обична, необуздана малка братовчедка, тази сватба щеше да се прочуе като Сватбата с главата.
Изчерпателно наименование.
Част втора
Отон
„С две деяния — едното ужасяващо, а другото — героично, той пожъна и слава, и позор сред потомците.“
Тацит
Глава шеста
Януари 69 година след Христа — Април 69 година след Христа
— Припомни ми защо съм тук? — прошепна й Лолия.
— Защото Гай не искаше да ме пусне сама — все така шепнешком й отвърна Марсела. — Което всъщност означава, че Тулия, тази крава, не иска да ме пусне сама.
В дъното на дългата зала мъж в педантично надиплена тога говореше носово. „Добра аудитория е събрал“, помисли си Марсела — редици столове запълваха дългата зала и всеки стол бе зает от съсредоточен слушател. Или поне изглеждаха съсредоточени в началото. Сега всички се прозяваха и се въртяха на местата си.
— За какво говори? — въздъхна Лолия. — Забравих му името…
— Квинт Нумерий и това е новото му съчинение. — Марсела си водеше надлежни записки върху плочката. — „Административни проблеми на Северна Галия по време на консулството на Корнелий Малугиненсис.“
— Забележително — въздъхна отново Лолия.
— Той ни е предшественик.
— Той беше нетърпим досадник, също като Цизалпийска Галия.
— Дължиш ми го, Лолия! Колко пъти съм те изслушвала да възпяваш любимия си жребец за разплод.
Очите на Лолия стрелнаха едрия рус гал, който седеше до нея и й повяваше с ветрило.
— Не го наричай така!
Квинт Нумерий довърши поредния цитат и се поклони. Аудиторията го възнагради с отегчени ръкопляскания.
— Следва кратка пауза — обяви той и залата зажужа.
— Слава на боговете! — простена Лолия и огледа тълпата наоколо — сенатори, учени, историци. — Няма нито един под шейсет!
— Не са обичайната ти компания — съгласи се Марсела.
Атмосферата категорично не напомняше блестящите пиршества, които император Отон организираше всяка нощ, за да оживотвори Златния дом. Помещението не беше украсено, водеха се сериозни разговори, изобилстващи с цитати на гръцки, а тогите и плешивите глави надвишаваха значително копринените роби и гримираните лица.
— Не се прозявай! Поне не толкова очевидно!
— Трябваше да вземеш Корнелия. Тя никога не се прозява на публично място.
— Корнелия не излиза от спалнята си и продължава да замеря вратата с вази, ако някой се осмели да похлопа.
Марсела недоумяваше какво да прави със сестра си, а и как да й помогне, след като държи вратата си заключена.
— Искам да я посетя — въздъхна Лолия.
— Дай й още малко време. Откакто се омъжи за брата на Отон, отказва дори да спомене името ти.
— Ох… Та аз не го харесвам чак толкова! Красив е, но през цялото време си пука кокалчетата на пръстите…
— Е, не е само заради него. Сега ти си първа дама на Рим, понеже Отон няма съпруга или сестри. Зае мястото на Корнелия.
— Все едно съм го искала! Звучи внушително, но не е. Отон не ме кани да организирам празненствата му или да посрещам гостите му. Прави го сам. От мен се иска само да плащам за всичко. Това е ролята на първата дама на Рим — Лолия поклати глава, полушеговито, полуядосано. — Дори да не беше така, Марсела, аз не съм като теб и Корнелия. Не мечтая за обществено положение. Трябват ми само няколко хубави рокли, приятни празненства, където разказват весели истории, и привлекателен мъж, при когото да се прибирам у дома. Получават ли го императриците? — Лолия поклати глава. — Не мисля.