Сега обаче книгите и писането също започваха да й се струват твърде еднообразни.
Внезапна шумотевица прекъсна поредния гръцки цитат и Марсела извърна глава. В залата нахлуваше тълпа закъснели слушатели — при това далеч по-бляскави. Жени с къдрави коси, гримирани лица и ярки копринени роби, красиви мъже в бродирани туники и със златни верижки, апатична актриса от Театър Марцелус, неколцина прославени колесничари и един мъж, който засенчваше всички.
— Много съжалявам за закъснението — ведро оповести император Отон, — но не исках да пропусна представянето на тази интересна творба. „Цизалпийска Галия.“ Колко вълнуващо!
Публиката зашумя, а робите отърчаха припряно за още столове. Привела глава, Марсела наблюдаваше как Отон пресича уверено залата — за пръв път го виждаше отблизо, откакто се възкачи на престола. Всичко у него сияеше — усмивката, черните къдрици, тогата от фин лен със златна бродерия. Той внасяше атмосфера на очарование и ведрост сред вглъбеното множество, атмосфера, съвършено режисирана като контрапункт на спомена за стария, навъсен Галба. Нищо чудно, че навсякъде го посрещаха с разтворени обятия.
— От кога е развил интерес към научните четива? — прошепна тя на Маркус.
— Какво те кара да смяташ, че е заинтригуван? — отвърна й тихо той.
— Скъпата ми нова сестра! — Отон изправи привелата се в лек поклон Лолия и я целуна по двете бузи. — Имам чувството, че откакто се помня, си част от семейството ни. И сенатор Норбан, да… Баща ви беше рожба на една от авантюрите на Август, нали? Трябва да го обсъдим някой ден. — Пак усмивка, все тъй ослепителна, ала някак си даде знак на Маркус да се оттегли с поклон. Марсела забеляза как погледът на младия Домициан потъмнява отново, когато Отон се обърна и целуна показно ръката й. — Прекрасна както винаги!
— Цезаре! — реверансът наруши равновесието й и тя изпусна плочката си.
— Бележки ли си водиш? — подаде й той плочката. — Колко съвестно.
— Обичам историята, цезаре. Дори пиша за нея.
— Нима? — погледна я той с известна изненада.
— Противно на всеобщото схващане — отвърна язвително Марсела — гърдите не изключват наличие на разсъдък.
Отон избухна в смях.
— Остър език имаш — отбеляза той и седна до нея. — Но ми харесва. Продължавай! — подвикна на смутения Квинт Нумерий, стиснал колебливо записките си в дъното на залата. — Проявих непростима грубост. Не биваше да те прекъсвам. Продължавай!
Нумерий прочисти гърло, позаекна веднъж-дваж, докато блестящите придружители на императора се настаняваха по столовете из залата и нареждаха да им донесат вино, и най-после поднови изложението си. Императорът послуша няколко минути, кимайки в паузите.
— Много интересно — заключи той и протегна ръка да му допълнят чашата.
— Нищо подобно — обади се Марсела. — Аз съм по-добра.
— Велики Юпитер! Нима? — Възнагради я със задушевна усмивка, която сякаш издигна стена между тях и залата. — Бих искал да те чуя!
„Реши ли, може да погледне всекиго така“, помисли си удивено Марсела. „Все едно сред стотиците гости човекът е единственият, когото е зажаднял да види. Полезна дарба за император, предполагам — като прозявката със затворена уста за сенатор.“
— Но съм разочарован, че не си в обичайния квартет — продължи Отон. — Току-що се сбогувах с малката Диана на състезанията. Тази сутрин заложи от мое име на червените жребци, които толкова обича, и спечели! Братовчедката ти е истинска бяла врана.
— Тя е дете — отбеляза Марсела, — независимо колко обожатели вехнат по нея.
— Не бой се — засмя се Отон и антуражът му се разкикоти в хор, въпреки че едва ли бяха чули шегата. — Не проявявам слабост към деца, дори да са неустоимо прелестни.
— Нерон би я пожелал.
— Наистина! За щастие аз не съм Нерон, нали? — Отон изръкопляска на поредния пресеклив цитат и Нумерий се усмихна свенливо.
Лекцията определено се оживи; императорският антураж си носеше вино и то се лееше щедро и между придворните, и между учените и мнозина историци със строги лица опитваха благодарно от чашите.
— Кога ще видя отново четвъртата от квартета ви? — попита Отон. — Клетата ти сестра! Искам да й поднеса съболезнованията си за злочестата участ на съпруга й. Нали знаеш, че не съм и помислял да убивам Пизон?