— Сигурно ще останеш доволна, че имам обожател — бе заявила Марсела на Лолия. — Бившият ти девер. След онази скучна лекция Тит Флавий Домициан твърдо реши да ме отвлече на бял кон от Луций и да се ожени за мен.
— Домициан? — възкликна Лолия, изтръгната от апатията. — Не съм го виждала, откакто с Тит се разведохме. Ужасно момче. Все изскачаше иззад някой ъгъл, дебнеше като паяк и подслушваше.
— Е, сега е влюбен в мен. Запознахме се в нощта, когато обявиха Пизон за императорски наследник. Не бих нарекла срещата паметна, но очевидно Домициан не смята така.
— Защо разговаря толкова дълго с императора по време на лекцията? — полюбопитства Домициан сега. — Той не е толкова интересен. Пише си предварително шегите. И къдравата му коса всъщност е перука.
— Изказа ми благодарност.
— За какво? — подозрително попита Домициан. — С какво си му помогнала?
Марсела се усмихна.
— Много си млад, нали?
— Не толкова — настръхна той. — Само една година по-малък от теб.
— Три години. И наистина съм много заета…
— Добре — съгласи се Домициан, не разбрал намека. — Съпругите трябва да се трудят. Останат ли без работа, кривват от правия път.
— Съгласно дългогодишния ти опит със съпругите — разсмя се Марсела.
— Искам да опитам с теб! — изстреля Домициан в отговор. — Омъжи се за мен.
— Съпругът ми може да възрази — отвърна развеселено Марсела и я възнаградиха с намръщване.
— Няма да ти е съпруг завинаги. Накарах Несий да разчете звездите ти…
— Да, да, любимият ти астролог. Прости ми, но се съмнявам в уменията му.
Марсела знаеше имената на неколцина прочути астролози, ала Несий не фигурираше сред тях. „Шарлатанин, който печели пари за сметка на момчешки мечти.“
— Несий никога не греши!
Домициан се впусна в обширно обяснение как скоро смята да се кандидатира и как Несий му гарантирал, че ще го изберат за претор. Марсела движеше совалката напред-назад, без да го слуша. Все още се опитваше да опише смъртта на Галба, за да довърши свитъка за мимолетното му управление; питаше се дали ще успее да пресъздаде атмосферата на странната, хищническа истерия, обзела хората, когато убиха Галба пред очите им. Особено състояние, трудно изразимо с думи, и тя ги подбираше старателно на фона на монотонната реч на Домициан, когато познат глас долетя от прага.
— Скъпа моя, колко усърдно се трудиш.
— Луций! — Марсела изви равнодушно лице за целувка, а съпругът й — Луций Елий Ламия — подхвърли наметалото си на роба и застана до нея.
— Не знаех, че ще се върнеш толкова скоро от Иудея.
— Аз също. Но на губернатор Веспасиан му потрябва пратеник…
— Как е баща ми? — прекъсна го намръщено Домициан.
— Много добре — отговори Луций. — Младият Домициан, нали? Нося ти писма от баща ти и брат ти. По-късно ще намина да ти ги предам.
Махна с ръка и на Домициан не му остана нищо друго, освен да стане.
— Скоро ще те видя отново — информира той Марсела, пренебрегвайки съпруга й, и излезе.
— Явно имаш обожател — констатира Луций.
— Досадник — сви рамене Марсела. — Как си ти, Луций?
— Добре.
Той се настани на освободения от Домициан стол и даде знак да му донесат вино и храна. Марсела взе отново совалката, а той се заоплаква от шосетата и дългия път. Беше висок мъж на трийсет и четири, с красиво лице, с вдадена навътре брадичката и тъмна коса, проредяваща на тила за негово разочарование. Ожениха се преди четири години, но едва ли бяха прекарали и четири месеца под един и същи покрив. „Звучи шокиращо, но ти го приемаш толкова нехайно“, мърмореше Корнелия неодобрително на времето. Сега обаче, потънала в скръб, не намираше сили да кори каквото и когото и да било.
— Какво те доведе толкова внезапно в Рим, Луций?
Марсела остави совалката да оправи объркала се прежда.
— Веспасиан реши да засвидетелства подкрепа на Отон. — Луций се пресегна към подноса със стриди в маслен сос с подправки, който робът донесе. „Винаги готов да похапне обилно на чужда трапеза“, помисли си Марсела. — Изпратиха ме да предам обета му за вярност.
— Отон ще го приеме с облекчение. Германия създава достатъчно проблеми и без да добавяме Иудея.
— Има повече проблеми, отколкото подозираш.
— Нима? Разкажи ми!
Луций сви рамене. Обикновено й спестяваше драматичните новини, но сега явно предпочете съпругата си пред никаква публика.