— Легионите на губернатор Вителий от Долна Германия го провъзгласиха за император и той тръгна към Рим.
— Не! — Марсела изпусна совалката и се обърна с вдигнати вежди. Луций толкова рядко успяваше да я изненада. — Отон е император едва от един месец.
— Да, Веспасиан мисли дълго, докато реши кой претендент да подкрепи. — Луций пъхна поредната стрида в устата си. — Но накрая прецени, че, общо взето, Отон го устройва повече. Отон все пак не е глупак. А Вителий…
— Е пияница — довърши Марсела и в ума й изплува образът на Вителий, който си беше изградила от няколкото срещи с него. Пияница, точно така.
Веднъж го видя на празненство на състезателните фракции, където на висок глас превъзнасяше Сините, чийто горещ привърженик беше, и после припадна, забил лице в близката цветна саксия. Показвал ли беше някога стремеж към нещо друго, освен към храна, вино и състезания с колесници? Подробен анализ на предишните му постове сигурно би осветлил отговора на този въпрос…
— Сигурно е бил много пиян, когато легионите са го обявили за император. Иначе щеше да умре от страх.
— А сега го подкрепят шепа негодници. — Луций нападна отново стридите. — Тулия трябва да слага повече масло. Подай ми този поднос, моля те.
— Негодници? — полюбопитства нетърпеливо Марсела.
— Да, двама военачалници на Вителий. Фабий Валент и Цецина Алиен. Придружават го неотлъчно, плячкосват всичко по пътя и го наливат с вино, когато го заглождят съмнения.
— Фабий Валент и Цецина Алиен — Марсела складира имената в паметта си и допълни чинията на съпруга си с надеждата да го подтикне да говори. — Изненадана съм, че Вителий напредва на юг с армията си. Ако аз възнамерявах да стана император, щях да платя на някого тук, в Рим, да забие нож в гърба на Отон. По-лесно е.
— Скъпа, Вителий няма никакъв шанс да седне на престола. Той е просто поредният узурпатор.
— Тази година един вече успя. Нищо чудно и друг да реши да опита. — Марсела взе отново совалката. — Сигурна съм, че Вителий е действал много церемониално — датирал е управлението си от деня, когато се е събудил с махмурлук и с лавров венец върху главата. И легионите го подкрепят… А нима императорът не е човек с лавров венец и няколко легиона? — Тя натисна отново педалите на стана. — Трябва да напиша и история за Вителий, за да не пропусна момента. Толкова лесно беше, когато се редуваха! Но по-безинтересно…
— Още пишеш значи? — изгледа я развеселено Луций.
— Защо не?
— Скъпа, никога няма да публикуваш.
— Може да публикувам под мъжки псевдоним.
— Ама че идея! — разкикоти се Луций. — Всеки би познал женския стил.
— Не пиша глупави празнословия, знаеш — напомни хладно Марсела. — Описвам достоверно и безпристрастно римските управници.
— Е, ще прочета нещичко някой ден… — съгласи се сговорчиво Луций.
— Колко жалко, че не стана политик, Луций. Притежаваш неоспорим талант да даваш обещания, които не възнамеряваш да спазиш.
— За място в Сената трябват покровители, скъпа — веселието в гласа му поизбледня. — Клиенти… пари… съпруга, която поощрява кариерата ти с полезни средства.
— Защо не започнеш от парите — мило предложи Марсела. — Сигурна съм, че дядото на Лолия няма да ти откаже заем. По-скоро още един заем, а? Върна ли първия, Луций?
Последва раздразнен поглед. Едва ли това беше най-добрият начин да получи желаното. В ума й изплува един от любимите семейни лозунги на Корнелия: „Медът въздейства на съпрузите по-ефикасно от оцета“.
— Чул си за загубата на сестра ми, разбира се. — Марсела се приведе помирително да допълни чашата на съпруга си. — Ще й олекне, ако й поднесеш съболезнования.
— Естествено… Клетият Пизон. Какъв досадник! Сестра ти трябва да се омъжи отново. Отон сигурно има много последователи, които си търсят съпруга.
— Корнелия не иска дори да чуе името му. — Марсела остави каната е вино. — По-скоро би си разкъсала гърлото с нокти, отколкото да се омъжи за някой от приближените му.
— Колко драматично!
Луций завъртя чашата между пръстите си с изрядно поддържан маникюр. Въпреки дългите пътешествия винаги успяваше да изглежда безупречно. Открай време кореше Марсела за вечните й мастилени петна.
— Значи сега служиш на Веспасиан? — Марсела нареди на робите да отнесат празните подноси и да сервират плодове. — Прилича ли на отегчителния си син?
— Не познавам Домициан, но баща му е много находчив. Легионите искаха да обявят и него за император.
— В името на Фортуна! Не четирима! — въздъхна Марсела. — Трима създават достатъчно грижи. Защо отказа?
— По-добре да си жив губернатор на Иудея, отколкото мъртъв император на Рим.