— Наистина е прозорлив. Но синът му е досаден.
— Не мога да виня младежа, че ти се възхищава, скъпа. Явно има отличен вкус.
Марсела възнагради комплимента с тънка усмивка. Прекрасно знаеше, че съпругът й предпочита жени с по-момчешки вид — колкото по-млади и по-кльощави, толкова по-добре. „Мнозина съпрузи биха се радвали на гърди като тези, но не, не и Луций.“ Не че бленуваше да го вижда в постелята си, ала все пак…
— Богове! Изморен съм до смърт — той се прозя и се протегна. — От зори чакам Отон да ме приеме за аудиенция.
— Ще пренощуваш при нас, нали?
Марсела залепи усмивка върху лицето си, изоставяйки стана и трисантиметровото сукно.
— Ще наредя да ни подготвят спалня.
Поведе го нагоре, възлагайки пътьом на робите да пренесат багажа му и да сменят бельото.
— Благодаря, скъпа.
Той понечи да се отдалечи, но Марсела го улови за ръката.
— Само това ли ще получа за поздрав, Луций? — Тя притисна леко дланта му. — Отдавна не си се връщал… Липсваше ми.
Погледна я с вдигнати вежди. Марсела махна на робите да затворят вратата. Той се усмихна, сви рамене и смъкна презрамката на роклята й.
— Между другото — прошепна Марсела след учтивата размяна на ласки, по време на които се преструваше на по-въодушевена от обикновено… — неотдавна разговарях с император Отон и той спомена, че ще ти даде пост тук, в града. Не е ли чудесно?
— Едва ли ще излезе нещо от това. — Луций придърпа завивките. — Много фаворити на Отон очакват възнаграждение.
— Аз съм сред фаворитите му, Луций. Правел ми лична услуга. — Марсела облегна глава върху голото рамо на съпруга си — беше виждала Лолия да постъпва така, когато придумва за нещо мъжете. — Винаги си казвал, че някой ден искаш да те назначат тук, в Рим. Най-после ще се преместим в собствен дом. Реших да потърся подходяща къща.
— Не е необходимо — прозя се Луций. — Средствата ни са оскъдни.
— Луций, от четири години сме женени! — Марсела се насили да запази ласкавия тон. — Не е ли време да заживеем в свой дом? Не мога да се натрапвам вечно на роднините си.
— Сигурно ще те изтърпят още малко. — Луций скръсти ръце зад главата, отмествайки Марсела от рамото си. — Отон няма да ми възложи пост в града, докато не разреши проблема с Вителий. Не бива да се впускаме в излишни разходи. Съмнявам се, че ще се задържа в Рим повече от седмица-две.
— Но ако си имаме собствен дом, дори да е скромен апартамент…
— Казах не, Марсела.
— Луций, не мога да живея повече тук! — Марсела седна в леглото, забравила деликатността. — Имаш ли представа колко е отвратителна снаха ми? Тършува из писалището ми! Досипва вода във виното ми! Сади крещящи цветя!
— Е, примири се… — прозя се отново Луций. — Събуди ме за вечеря.
— Събуди се веднага, Луций Елий Ламия! — Марсела разтърси рамото му и той отвори неохотно очи. — Изслушай ме! Опитвам се да ти бъда съпруга! Искаш някой да проверява дали тогите ти са колосани, да разговаря с колегите ти, да подпомага кариерата ти! Осигури ми собствен дом и аз ще го правя. Умна жена съм. Мога да ти послужа, защо не се възползваш от мен?
— По-късно — махна равнодушно с ръка Луций. — Когато положението се проясни.
— От четири години повтаряш все същото — възкликна отвратено Марсела. — Не възнамеряваш да ми осигуриш дом, нали? Толкова ли си стиснат, или компанията ми те отегчава?
— Понякога — промърмори Луций и се обърна на другата страна.
— Ами ако мнозина не споделят мнението ти? — попита Марсела гърба на съпруга си, а пръстите й затуптяха от желание да се забият в меката плът на врата му и… да се сключат здраво. — За разлика от теб, Луций, много мъже ме оценяват. Включително император Отон.
— Така ли измъкна обещанието му? — Луций се извърна и я погледна развеселено през рамо. — Надявам се да си изтръгнала и някое прилично украшение. Той спи с жените на всички. Изгубил им е бройката. Не си въобразявай, че си изключение.
— Стига! — просъска Марсела и стана рязко. Голата й кожа гореше толкова силно, чудно как не подпали завивките. — Бих предпочела да се омъжа за змия, Луций! Искам развод!
— Брат ти няма да позволи. — Очите на Луций оставаха влудяващо затворени. — Полезен съм му — познанствата, които завързах в Иудея тази година, му осигуряват подкрепа в Сената.
— Тогава ще поискам разрешение от императора!
— Добре. Той ще те ожени веднага за някой от поддръжниците си. Кой знае кого ще избере? — Луций се прозя отново. — Остави ме да поспя.
Марсела усети как косата й се изправя като нажежена тел. В пристъп на детински гняв тя смъкна завивките на Луций и ги захвърли върху пода. Озъби се безмълвно в отговор на възмутения му крясък, грабна робата си от стола и излезе от спалнята.