„Потапя дори мен“, помисли си Марсела.
— Не го ли усещаш? — попита тя Лолия на другия ден, когато избираха нови платове. — Сякаш целият град се олюлява на ръба и губим равновесие?
— О, усещам го — сви рамене Лолия. — Всички го усещат. Освен Корнелия може би. Тя е щастливка.
— Не бих я нарекла щастливка.
Стаята приличаше на дъга от цветове — топове коприна се валяха навсякъде, прислужници се щураха насам-натам, понесли карфици, игли и макари. Марсела махна неодобрително към кораловата коприна, която прислужницата разгърна пред нея.
— Твърде ярка. Покажи ми бледожълтата.
— Е, според мен е щастливка. Не стана императрица, но за утеха получи трагична любов. — Лолия се завъртя пред огледалото, оглеждайки новата стола в нежнорозово с перлена шевица. — Прекалено семпла…
— Трагична любов? — Марсела разпери ръце, та прислужниците да надиплят бледожълтия плат около тялото й. — Не съзирам нищо трагично, освен края. С Пизон живееха прекрасно.
— Несъмнено. Но императорът трябваше да остави наследник. — Лолия отметна нежнорозовата коприна и застана гола пред тоалетната си масичка. — Помни ми думата, след година-две на трона Пизон щеше да се разведе с Корнелия и да се ожени за някоя мила девойка, способна да му роди синове.
— Нищо подобно. Щеше да си осинови наследник. Като Галба. Нито един от императорите ни не е предал трона на сина си.
— Да, и виж докъде ни доведе това. До убийства и преврати. — Лолия се намръщи на голия си образ в огледалото — гладка прасковена кожа както винаги, буйни червени къдри, бухнали в безпорядък. Марсела надникна към своето отражение над рамото на Лолия — висока колона в жълта коприна с тънка линия между веждите. „Дължа я на Луций и на Тулия“, помисли си гневно тя.
— Казвам ти… — продължи невъзмутимо Лолия — Корнелия щеше да е съвършена императрица, но едва ли за дълго. Година-две шушукане в Сената как император със синове ще стабилизира Империята, какво боричкане предизвиква осиновяването на наследник, как императорът е длъжен да се жертва в името на добруването на Рим… Мислиш ли, че Пизон щеше да устои?
— Е, няма да узнаем — Марсела погледна към шивачката, която тропосваше бледожълтия подгъв. — Ще му отива фина бяла бродерия…
— О, Корнелия знае — не спираше Лолия. — Но Пизон е мъртъв и тя може да се преструва, че Пизон щеше да стане владетел, съперничещ на Август, а тя да остане негова августа докрай. Всъщност той беше посредствен досадник, а тя — амбициозна за двамина. — Лолия сви енергично рамене, когато прислужниците пристъпиха напред и надиплиха около тялото й бледозелена коприна, бродирана с миниатюрни златни цветя и лозови листа. — Трябва й просто един добър любовник.
Марсела погледна към братовчедка си, докато друга прислужница занамества жълтите копринени дипли по раменете й.
— Съдиш много строго Корнелия.
— Е, не ми харесва да ме наричат курва само защото се омъжих за брата на Отон — отвърна рязко Лолия. — Една прищявка на Нерон погуби баща ви. Нали знаеш колко лесно е да изгубим всичко? Отон да конфискува семейните имения и да ни изпрати в изгнание? Той е обаятелен, но мислиш ли, че няма да го направи, ако му щукне? Всяка нощ коленича пред брат му и го уверявам в предаността на семейството ни, но това не означава, че съм уличница. Подсигурявам трапезата, покрива и копринените ни рокли — Лолия перна ефирните зелени дипли. — Грижа се дядо да е жив и да печели парите, които вие охотно заемате, стига да не се налага да признавате от къде идват. Грижа се дъщеря ми да остане невредима.
— Лолия, Корнелия не те смята за уличница. Сигурна съм.
— О, смята ме. Но ми е все едно. Някой трябва да го прави. Затова са жените — да се предлагат на полезни мъже. А кой освен мен би се наел? — Пухкавите сладострастни устни на Лолия образуваха права като конец линия. — Корнелия е непотребна. Държи се като плебейка, изгубила мъжа си в кръчмарски бой. Диана се радва на изтъкнати ухажори, но предпочита по цял ден да търчи около конете. Честно казано, Марсела, ти също не си ни от полза. Предпочиташ стана и свитъците, наблюдаваш ни отвисоко. Не знам какво ти причини Нерон, защото не пожела да разкажеш на никого, но определено успя да се възползваш от положението. Поредното извинение да не вдигаш глава от драскулките си.
— Лолия!
В този момент в стаята влетя малката Флавия, мокра от главата до петите, следвана от намръщената бавачка. Момиченцето пъхна в ръцете на майка си шепа подгизнали водни лилии, а тя се наведе и й благодари възторжено с отънял глас. Марсела отклони очи, преглъщайки острите думи, а прислужниците се засуетиха отново край жълтата роба.