— За мен е чест, цезаре.
Той приготви лирата под ореола от светлина, струяща върху фалшивите му кестеняви къдрици. Подхвана песен за пролетта.
— Моя творба! Кажи ми как ти се струва.
— Възхитително, цезаре.
Последва дълъг героичен епос за делата на Херкулес. Гласът му звучеше пискливо и немелодично.
— Ненадминато, цезаре.
Между песните той нареждаше да му доливат вино, но Марсела отдръпваше чашата си. Страхуваше се да не я налегне дрямка — Нерон бе екзекутирал сенатори, унесли се на рециталите му. Той обаче поглъщаше чаша след чаша с трескава припряност.
— А сега кратка песен за пролетта. Моя творба, разбира се. Кажи ми как ти се струва.
Същата песен, с която започна.
— Великолепно, цезаре.
Заредиха се още песни. Гласът му ставаше все по-писклив, думите — все по-завалени. Трескавите очи се стрелкаха навсякъде. Изпя епоса за Херкулес още два пъти като речитатив.
— От време на време обичам да пиша за героични подвизи, ала предпочитам любовните сюжети. Знаеш ли, че Сенатът заговорничи срещу мен?
Марсела понечи да каже „несравнимо, цезаре“, но осъзна какво я пита.
— Хмм… цезаре?
— Мислят, че не се досещам. Но аз чувам всичко. — Захвърли рязко лирата. — Смятат да ме обявят за обществен враг. И да изберат нов император.
— Невъзможно, цезаре…
— Ще се опитат. Но аз ще ги надхитря. Имам шпиони — додаде рязко. — Ще съжаляват. Ще облея в кръв стълбите пред Сената…
Закрачи напред-назад край ложето, прокарвайки пръсти по ръба му. Ноктите му бяха лакирани в розово.
— Смятат, че могат да гласуват срещу императора — каза на плочките. — Аз съм бог. На избори ли дължа божествения си статут?
— Не, разбира се, цезаре — предпазливо отвърна тя.
— Искат да възкачат на трона някой стиснат старик като Галба или Сабин. Да разрушат статуите ми… толкова много статуи имам… мама винаги казваше, че профилът ми изглежда съвършено, изваян от мрамор. — Той примигна. — Убих майка си. Знаеш ли? Не помня защо.
„Велика Фортуна! Моля те, измъкни ме жива от тук.“ Марсела седеше вледенена върху ложето, а по кожата й пропълзяваха тръпки. Нерон изгълта още една чаша вино, протегна я слепешката да я напълнят и пак я надигна.
— Ще плячкосат красивия ми дворец — огледа изящната, пищна зала. — Моят златен дом, Домус Ауреа. Усетих, че живея едва когато го построих. Те ще го разграбят, тези стиснати стари сенатори — ще разпродадат красивите ми роби, сладкогласните ми момчета и златната ми купа, която поръчах в Коринтия… но аз няма да го видя. Защото първо ще ме убият. Ще ме набучат с копия в собствената ми баня или в тоалетната… Боговете не умират така…
Марсела затърси думи, някакви думи. Услужливото й въображаемо перо обаче мълчеше.
— Светът ще изгуби велик творец, цезаре.
Трескавите му очи се стрелнаха изненадано към нея. „Помни ли изобщо защо съм тук?“ И дали изобщо я беше пожелал? Нищо чудно да я е поканил, за да покаже на последователите си, че ропотът в Сената не го е уплашил.
— Да, велик творец — кимна енергично той. — Трябва да го запомня. Не се е раждал друг творец като мен, нали?
— Да — съгласи се Марсела.
— Да… — повтори като ехо той, прекоси нестабилно помещението, просна се върху ложето и оброни глава в скута й. — Да — потрети и потрепери, а под благовонието от кехлибар, смирна и лилии се надигна зловонната воня на ужаса.
Мълвяха, че положил глава в скута на майка си и плакал, след като му донесли мъртвото й тяло.
— Никой няма да те прониже с копие, цезаре. Ти ще ги надвиеш.
Марсела усети как я облива пот. Щеше да заповяда да я удушат и да я хвърлят по Гемонийските стъпала, ако го ядоса — за да излее лошото си настроение, този човек бе убил с ритници бременната си жена. Марсела се насили да го погали по косата, въпреки че пръстите й горяха, сякаш докосваха въглени.
— Ще ги надвиеш.
— Ами ако не успея? — извиси той глас, все по-кресливо и по-кресливо. Искрящите му очи се отвориха и се впиха в нейните. — Ако не успея?
— Ще паднеш от собствения си меч — отрони неволно тя. — Като древните крале. Няма да видиш как плячкосват двореца ти и как обезглавяват статуите ти. Ще се пронижеш сам и ще седнеш до дясната ръка на Юпитер. Ще избягаш от всичко.
— Да — отрони той със стихнал глас. — Ще избягам от всичко. Ще избягам…
Той заспа, мърморейки. Марсела щеше да стои така цяла нощ, прислонила главата на императора в скута си, твърде вледенена да помръдне, но робите се спуснаха и го отнесоха сръчно, без да го събудят, по-свикнали с гледката от нея. Тя се заолюлява към къщи, влачейки като шлейф благовонията от ужасния въртелив таван. Прибра се при близките си, които не посмяха да я погледнат в очите. След два дни Сенатът обяви Нерон за обществен враг. Избраха Галба за император, а Нерон се скри и се самоуби, преди преторианците да го хвърлят в затвора. Избяга от всичко. Мълвяха, че последните му думи били: „Умира велик творец!“