Отиде да затвори кепенците и видя Диана да гази през калта към входа. Светлите й коси лъщяха в дъжда като тюленова глава. Не беше взела носилка, не водеше и придружител. „Дано моят пример за съпружески дълг да я вдъхнови и да се държи по-прилично в бъдеще.“
Корнелия си сипа чаша вино и седна на ръба на леглото. Положи камата върху коленете си. По принцип трябваше да свири музика, за предпочитане арфа — най-сладкогласният инструмент. Несъмнено по-лесно щеше да отплава в обятията на смъртта на фона на хубава музика. Но за да свири арфа, трябва арфист… И, о всемогъща Юнона, каква е тази гълчава отдолу? „Защо не ме оставят поне да се самоубия на спокойствие?“
— … ще отговаряш лично, Гай, ако се удавят! — крещеше Диана.
— Диана, скъпа, вразуми се… Сигурен съм, че директорът на Червените ще съумее да изпрати конете си на сигурно място, ако конюшните се наводнят…
— Да, от другата страна на града, на цели часове път, след като Понс Силика рухна! Моля те да подслоня тук само моите Анемои, ако дъждовете се усилят. При татко няма място…
Корнелия затвори очи, пресуши чашата с вино, но цялото й умиротворение се изпари. И сто арфисти не биха успели да заглушат гласа на Диана.
Отвън долетя плющене на мокри мантии. Тежки стъпки се заизкачваха по стълбите.
— Велики Юпитер! — чу Корнелия възторжения възглас на Луций. — Малката Диана ли е това? Не съм я виждал, откакто навърши четиринайсет. Несъмнено е пораснала…
— Ако не си четириного, Луций, Диана няма да те погледне — сряза го Марсела.
Сърцето на Корнелия подскочи. Марсела трябваше да се върне след цял час. „Милостива Юнона, толкова ли се забавих?“
— … семеен лакей, това съм аз — възропта Марсела, изкачвайки се по стълбите. — Слугите не бива да излизат в такова време, о, не, ще се разболеят и ще умрат и петнайсет хиляди денарии отиват на вятъра! По-добре да изпратим Марсела, тя не е незаменима…
„О, защо просто не се прободох с камата, без да се церемоня?“, проплака мислено Корнелия. „Смъртта си е смърт!“
Някой похлопа на вратата.
— Корнелия? — извика Марсела.
Тя скочи да скрие урната.
— Корнелия, невъзможно е да спиш! Никой не може да спи в такава врява! — Марсела отвори рязко вратата. — Тази година убиха един император и коронясаха друг, но истерията вкъщи, когато Тулия организира увеселения, е ненадмината…
Марсела млъкна. Корнелия твърде късно се сети да скрие камата зад гърба си.
Марсела изви вежди, очите й обходиха стаята — от черната рокля на сестра си до чашата с вино и към базалтовата урна, която Корнелия не съумя да скъта добре.
— Велики Юпитер! — възкликна тя най-сетне. — Готова си на всичко, за да се отървеш от празненството на Тулия, знам, но самоубийството е твърде крайно средство.
Откъм коридора долетя звучна плесница, робиня избухна в сълзи, икономът забърбори назидателно. Долу Диана продължаваше да крещи на Гай. Корнелия се усмихна неволно, измъкна камата иззад гърба си и я завъртя в ръка.
— Всички къщи се огласят еднакво, когато подготвят тържество, нали?
— Но в нашата крещят най-силно — уточни Марсела.
— С Пизон организирахме много увеселения. — Яркият спомен стегна гърлото й. — Той винаги се суетеше в най-голямата суматоха и разпитваше къде съм прибрала най-хубавата му тога. Толкова се дразнех… но после сядахме в залата да изпием по чаша вино, докато робите разчистват, и обсъждахме какви смешни неща са казали гостите… — усмивката й потрепери и тя присви устни, за да не заплаче. — Сега не мога да си го представя засмян.
— Стига толкова! — Марсела пристъпи решително в стаята, подвиквайки през рамо на прислужницата на Корнелия да дойде.
— Върви си — Корнелия премрежи очи и прокара пръст по острието на камата. — Ще отида при съпруга си.
— О, не, нищо подобно — възрази Марсела. — Въпреки че ми иска да се насладя още малко на прекрасната сцена. Обмислила си съвършено всички подробности. Ако пишех история и ти беше императрица, щях да възхваля усета ти за благоприличие.
— Марсела, взела съм решение… Недей да… Какво правиш?
— Вразумявам те, това правя. Върни това в мавзолея — нареди тя на стреснатата прислужница, връчвайки й урната с праха на Пизон.
— Не можеш да ме спреш! — извика Корнелия.