„Колко ще продължи?“, помисли си тя и се извърна към арената. Висок мъж, привел глава към Диана, препречваше гледката. Братовчедка й, разбира се, привличаше мъжкото внимание с лекота, стига да поиска.
— … чудя се защо дресьор на коне гостува в императорската ложа — тъкмо откровеничеше Диана.
— Защо не?
Гласът му звучеше дълбоко и равно, който и да беше той, и Марсела го огледа по-внимателно. Не приличаше на обичайните ухажори на Диана — висок, около трийсет и пет — четирийсетгодишен, с широки ръце и оловносива, въздълга и буйна коса. И най-вече с бричове.
— Нов обожател ли имаш, Диана? — прекъсна ги заинтригувано Марсела.
— Какво? О, не! — Диана махна нехайно към мъжа в панталони. — Това е Лин. Лин ап Карадок.
Марсела избухна в смях.
— Шегуваш ли се?
Диана примигна.
— Защо? Той отглежда коне.
Сивокосият мъж отпи безразлично от чашата си. Обикновена бира вместо вино, забеляза Марсела — и белег върху врата, оставен явно от копие или от стрела, и огърлица от кован бронз около шията в племенен стил.
— Лин ап Карадок? Искаш да кажеш Каратак?
— Баща ми — сви рамене той.
Долу на арената пуснаха дресиран леопард — първото зрелище.
— Помня, че съм виждала баща ти из града — каза Марсела.
Навремето всички домакини в Рим се надпреварваха да канят най-заклетия римски враг на трапезите си. Ставаше въпрос за Каратак — мъжа, обединил британските племена, повече от десетилетие отблъсквал доблестно римските войски и най-сетне заловен и доведен в Рим. За назидание го разведоха из римските улици, окован във вериги, а после императорът го помилва като награда за храбростта му и му позволи да живее в града с оцелелите си роднини в разкош — под клетва, че няма да избяга, и под стража, за да не си го и помисля.
— С радост бих се запознала с него.
— Той почина миналата година, домина.
— Да, някой ми спомена. Съжалявам… Лин? Така ли ви беше името?
— Да.
Приличаше много на баща си, доколкото Марсела си го спомняше — същото спокойно, изсечено лице и плавни движения.
Диана все още изглеждаше объркана и Марсела се приведе да й обясни шепнешком. Диана я изслуша и се втренчи в Лин.
— И ти ли си бил бунтовник?
— Така биха ме описали мнозина. Във всеки случай убивах римляни още преди да навърша твоите години.
Диана се усмихна широко. На арената пуснаха зайци, които заподскачаха във всички посоки, и леопардът ги догонваше един по един, стисваше ги леко с челюсти и ги донасяше на дресьора си.
— Когато се запознахме, името ти ми прозвуча познато. Бавачката ме плашеше, че ако съм непослушна, великият Каратак ще ме изяде.
— Така въздействаше татко на хората.
Марсела усети как връхчетата на пръстите й запулсираха възбудено. Хрониката й за император Клавдий съдържаше няколко реда за бунта в Британия, но всички факти беше събрала от книги. Де да можеше да чуе разказ от първа ръка… несъмнено синът на великия Каратак бе наблюдавал баща си отблизо, нищо чудно да е предвождал лично набези и битки.
— Колко интересно! Срещам легенда! — усмихна се Марсела. — Казвам се…
— Баща ми беше легенда — прекъсна я безизразно той. — Аз развъждам коне.
— Е — намеси се успокоително Диана. — Много добри коне.
Лин се засмя. Един претор докосна Диана по ръката от другата страна.
— Ще се обзаложите ли от мое име, домина Диана? Ще ми донесете късмет при следващия тур!
„Хайде, тръгвай!“, помисли си Марсела, докато опитоменият леопард напускаше арената. „Тъкмо ще се опитам да развържа езика на британеца.“ Един нов източник на сведения е по-приятно забавление дори от любовна афера. Диана обаче отблъсна претора и се обърна отново към Лин, отмятайки кичур коса зад ухото си.
— Не отговори на въпроса ми — напомни тя. — Защо си тук? На твое място не бих седяла до римски императори, ако на младини съм се опитвала да отхвърля властта им.
— Нямам нищо против римските императори в Рим, домина — меко отвърна той. — Не харесвах римските императори в Британия. И съм тук, защото съм особняк. Не въздействам шокиращо на гостите като баща си, но съм единственият останал от семейството ми, а император Отон обича чудаци.
— Така нарича и мен — осведоми го Диана.
По арената се втурна подплашено стадо газели и запрепуска в панически кръгове. Четири лъва изскочиха с рев един по един от люка под пясъка.
— От кога живеете в Рим…? — Марсела се подвоуми как да назове бившия бунтовник — без фамилно име или титла и замени обръщението с приятелска усмивка.