Лицето му се проясни.
— Помня домина Диана… косата й… — той посочи къдриците от бяло злато, които се бяха изплъзнали от златните гребени и се спускаха по мраморната грива на коня. — Само че тогава беше окървавена.
„Помни Диана, разбира се.“ За кой ли път Марсела потисна обзелото я раздразнение.
— Върна ли се вече на служба? — попита тя, забелязала колко сковано се покланя.
Носеше червено-златното преторианско снаряжение — твърде протоколно за увеселение.
— Не, гостенин съм.
— От кога гостите носят оръжие? — вметна Домициан.
— Така разбират какъв съм — Денсус кимна над чашата си с вино към пъстрата тълпа около Отон. — Сложа ли си туника и парфюм, ми се подиграват, че се опитвам да им подражавам. Със снаряжението съм в безопасност.
Значи центурионът също се числеше към особняците на Отон. „Бивш бунтовник, който развъжда коне, и единственият верен воин в Рим“, помисли си Марсела. „Превърнати в зрелища на императорските пиршества.“
— Ще участваш ли в похода срещу Вителий?
— Да. После… — той сви широките си рамене. — Може би ще се оттегля от преторианската стража.
— Защо? Нямаш причини да се срамуваш.
— Провалих се, домина. Сестра ви Корнелия… ми го заяви ясно.
— Империята се нуждае от хора като теб.
— Безсмислено е. Всичките ми другари станаха предатели заради парите на Отон. Не го виня, че ги подкупи, но те не биваше да се продават. А сега ме канят да играем зарове, да ходим заедно на баня и да гоним фустите по кръчмите. Все едно нищо не се е случило.
Пресуши чашата с вино. „Не е първият пиян тази нощ“, отбеляза си наум Марсела. Погледна я, без да я вижда, и в очите му просветнаха сълзи.
— Богове, каква бъркотия! — възкликна той.
— Наистина — съгласи се Марсела.
— Върви си! — отпрати го грубо Домициан. — Тя не разговаря с пияници.
Денсус се отдалечи нестабилно.
— Защо го направи? — попита Марсела.
— Защо разговаряше с него? Той е най-обикновен войник!
— Но ми спаси живота.
— И аз щях да те спася, ако бях там — промърмори Домициан.
„Кулминацията на вечерта ми“, рече си Марсела, „флирт с осемнайсетгодишно момче.“
Погледна неволно към Лолия, която се смееше с приятелите си; Диана клатеше крака върху гърба на мраморния си кон; Корнелия излъчваше непоклатимо достойнство до колоната си и се взираше ледено в поддръжник на Отон, опитал се да я заговори. „Винаги им прощават всичко. И на трите. Но не и на мен.“
— Невидимата Марсела — изрече гласно.
Нито привилегирована съпруга като Лолия, нито глезена дъщеря като Диана, нито дори скръбна вдовица като Корнелия — само нежелана съпруга, прехранваща се от подаянията на брат си. Положението щеше да е различно, естествено, ако беше красива като Диана или богата като Лолия, или отдадена на мъката си като Корнелия — богатството, красотата и скръбта винаги предизвикват снизхождение. „Но ако аз започна да спя с роби, да замерям вратата с вази или да се катеря по статуи, ще ме опекат жива.“
— Какво разгневено лице! — развеселено отбеляза император Отон, когато Марсела се поклони пред него. — Не идваш да ме кориш за поста на съпруга си, нали? Предложих му да остане в града…
— И той отказа — Марсела се изправи и погледна императора в очите. — Тоест, цезаре, все още ми дължите услуга?
[1] Еквирии — конни състезания на 27 март в чест на бог Марс. — Б.пр. ↑
[2] Цереалии — празници и игри от 12 до 20 април в чест на богинята на плодородието и земеделието Церера. — Б.пр. ↑
[3] Бестиарии — специално обучени стрелци да се бият с диви зверове. — Б.пр. ↑
Глава десета
Най-трудната част от любовната афера е да се измъкнеш от къщи. Корнелия го беше чувала неведнъж от римските съпруги с по-нисше потекло. Някои наемаха носилки, за да стигнат по мъчително заобиколни алеи до мястото на тайната среща, други заемаха дрехи на робите си, за да излязат незабелязано, трети наемаха стаи в бордеи, четвърти харчеха цели състояния, за да подкупват прислужниците си да мълчат.
А всъщност се оказа много лесно.
— Отивам в банята — обяви Корнелия следобед.
Най-близката баня се намираше на пресечка от къщата — в хубав ден се стигаше пеш — и никой не я изгледа подозрително, когато вместо носилка, взе само една робиня да я придружи. Нареди на прислужницата да я чака, влезе през входа на банята, прекоси аподитериума, където се разсъбличаха дузина бъбриви жени, и веднага излезе през задната врата. Измина бързо още четири пресечки, почука веднъж по страничната порта на елегантна къща и веднага й отвориха.