— Гай! — долетя иззад тях съскащият шепот на Тулия. — Защо не ми купи онези сапфири? Всички гостенки са натруфени като за коронация!
Диана дойде по средата на церемонията. При появата й сърцето на Корнелия се сви болезнено за миг. Диана закъсня и за предишната сватба на Лолия, понесла нещо неописуемо в кожена торба, нещо с ужасна разкривена гримаса.
— Лельо Корнелия, стискаш ме! — възмути се малкият Паулиний и тя отпусна смъртоносната прегръдка около пълничкото му телце.
Диана зае мястото си — този път с празни ръце.
— Трябва да се радваме, предполагам, че не носи отрязан крак — изкикоти се сподавено Тулия.
Диана се обърна и я изгледа втренчено.
— Мога да го уредя.
Лолия и Фабий Валент се уловиха за ръце; съюзът беше сключен. Семейство Корнелий заръкопляскаха, германците на Фабий нададоха нечленоразделни възгласи.
— А сега да празнуваме… — промърмори дядото на Лолия, въртейки гривните си. — Велики богове, готвачите ми…
Ала просторната зала беше подредена безупречно, когато сватбеното шествие се завърна. Копринените ложета — парфюмирани и осеяни с възглавнички, робите — усмихнати и изрядни, статуите — окичени с цветни гирлянди, а от фонтана навън бликаше златисто аминейско вино вместо вода. Дори небето блестеше безупречно синьо в тон със сините мраморни колони, опасващи залата, и с метличините, разпръснати по мозаечния под. „Дали дядото на Лолия е подкупил Аполон за слънчев ден?“, почуди се Корнелия, веейки си с една ръка. „Не бих се изненадала.“
Паулиний бе увиснал върху рамото й, сгорещен и раздразнителен.
— Тулия, Паулиний е изморен. Трябва да подремне.
— Е, извикай бавачката му!
— Не, аз ще го сложа в леглото…
Бавачката обаче вече тичаше към тях. Сбърчила укоризнено чело, грабна момчето от ръцете на Корнелия. Очевидно и тя споделяше мнението на Тулия, че на патрицианките не бива да се позволява да се грижат за децата си. Паулиний й се усмихна сънено, докато го отнасяха, и сърцето на Корнелия се сви. „Мечтаех за такъв син. Мечтаех, молех се и плачех, а Тулия…“
Не биваше да мисли за старите мечти. Никога нямаше да има деца; никога нямаше да се омъжи отново. Животът й принадлежеше на Пизон. Поне успя да отмъсти за него. Вече пораснали, Паулиний и всичките й неродени племенници и племеннички щяха да си шепнат за леля Корнелия — побеляла, но още в черно. „Щяла да стане императрица“, щяха да обсъждат с благоговение предаността й, „но съпругът й умрял и тя посветила живота си на паметта му. Минали са петдесет години, а още носи сватбената му халка…“
Германците на Фабий се втурнаха с дюдюкане към винения фонтан, грабейки сребърни чаши от ръцете на робите. Фабий поведе Лолия към почетното ложе, подвиквайки над главата й на подчинените си. Корнелия забеляза как сестра й погледна унищожително иконома, когато установи, че е настанена на ложето до Тулия.
— Чудесно! По-добре да ме беше хвърлил в змийско гнездо!
Корнелия извади по-добър късмет — седеше до Диана. Стъписа се обаче, когато шалът на Диана се смъкна от раменете й.
— Какво си правила? — възкликна тя, впила очи в моравите синини, осеяли ръцете на младата й братовчедка. — Да не би баща ти най-сетне да е решил да те вкара в правия път с колана?
— Не — сви рамене Диана. — Паднах от колесница.
— Всичко това от едно падане?
— Е, колелата минаха малко през мен.
Ордьоврите заприиждаха като върволица — зелени и черни маслини, врабци в пикантен яйчен жълтък, печени наденички с джанки и зърна от нар, рагу от стриди и черни миди. Лолия се обърна първо да си измие пръстите в купата с розова вода, но Фабий зарови нетърпеливо ръка в подноса с наденички. Подчинените му го последваха, подвиквайки си един на друг през ложетата. Не можеха да очакват, разбира се, легати[1], прекарали половината си кариера в Германия, да спазват стриктно етикецията.
Трио флейтисти влязоха в залата и засвириха, ала ненадейно тръбен зов заглуши мелодията.
— Императорът!
Нов човешки поток — преторианци в червено и златно, още дузина германци във варварски панталони, тук-там някоя ярко гримирана жена, самият император — шумен и засмян в оплескана с вино тога. Дядото на Лолия се спусна към него, привел ниско глава. Придърпаха напред почетното ложе. Вителий се пльосна върху него с доволно ръмжене и махна на Фабий Валент да дойде.