— Булката е красавица, а?
Императорът потупа Лолия по бузата. Гостите заприиждаха да му предложат усмивките си, поклоните си, отчаяните си надежди, че никой няма да разбере колко ослепително са се усмихвали и колко ниско са се кланяли на Отон.
„След два месеца Отон ще потъне в забвение“, усмихна се Корнелия, наблюдавайки как Гай и Тулия раболепничат пред Вителий. Когато пристигна вестта на смъртта на Отон, настъпи час-два предпазлива паника — плебеите хукнаха по улиците да обезглавят статуите му, да трошат бюстовете му по градските форуми и да окичват с гирлянди статуите на Вителий. Извадиха дори старите статуи на Галба и ги окичиха, понеже Вителий обяви, че отмъщава за Галба. Всички приятели и познати, които по времето на Отон страняха от Корнелия, сякаш е чумава, сега се тълпяха пред прага й, стискаха ръката й и изразяваха съболезнования за загубата на Пизон. „Толкова достоен мъж, домина Корнелия. Щеше да стане велик император. Възнамерявах да ви посетя по-рано, разбира се…“
„След седмица никой не би признал, че е подкрепял Отон.“ Корнелия скъта дискретно тази мисъл. „А след месец ще го зачертаят от всички хроники и от всяко съзнание в Рим.“
Поднесоха основното ястие — фазан, изпечен с перата, печена свиня с печените й прасенца, подредени около нея, цяла змиорка, сервирана върху печени зеленчуци.
— Ще взема главата! — извика императорът и му я поднесоха върху сребърен поднос, инкрустиран с гранати.
Трупа африкански танцьори влезе в залата да забавлява гостите — вихрушка от позлатени къдрици и намаслена абаносова кожа — но барабанната музика едва се чуваше, заглушена от възторжените крясъци на германците.
— Скъпа домина Корнелия!
Императорският иконом се втурна напред. „Хитър грък, служил и на тримата императори с еднакъв плам“, помисли си презрително Корнелия. Сигурно щеше да служи и на следващите трима.
— Запознаха ли ви с генерал Фабий Валент? Той настоя изрично…
Отведе я до ложето на младоженците и я представи раболепно. Корнелия се поклони ниско на новия съпруг на Лолия.
— Генерале, искам да ви поздравя за грандиозната победа при Бедриакум.
Има ли значение, че бялата му ленена туника е осеяна с мазни лекета, а латинският му е малко недодялан? Той срази войската на Отон и короняса Вителий. „Фортуна не подбира инструментите на отмъщението. Не ги подбирах и аз.“
— Вие значи сте домина Корнелия?
Изтри длан в гърдите си и й помаха да се изправи. Лолия бе отишла до съседното ложе да поговори с приятели и Фабий Валент посочи на Корнелия да седне на мястото й.
— Казаха ми, че сте сред онези, на които трябва да благодаря за победата си. Информирахте ни добре за придвижването на Отон.
— Да, генерале — усмихна се тя. — Действах в името на императора.
— Нашият император.
— За мен, генерале, Вителий е единственият император.
Фабий се усмихна и я огледа от главата до петите.
— Бивша съпруга на Пизон Лициниан, нали?
— Да.
— За малко да станете императрица значи. Жалко за съпруга ви. Ще видим какво можем да направим по въпроса.
— Не искам награда — започна Корнелия, но Фабий вече се бе извърнал настрани да привлече вниманието на императора.
Тънка нишка безпокойство стегна сърцето й. Ако смяташе да остане неомъжен символ на трагедията до края на дните си, навярно трябваше да се облече в траурно черно…
Робите се появиха, олюлявайки се под тежестта на следващите блюда. Екзотични този път — фламингови вратове, паунски мозък, дроб от щука, езици от чучулиги, свински бъбреци, слонски хоботи и уши, обилно поръсени с магданоз. Когато се върна на канапето си, й сервираха кефал — рибата беше още жива, удряше с опашка и лениво отваряше уста в соса от минога. Някои твърдяха, че бавната смърт подобрявала вкуса на рибата.
— Установявам — посочи Марсела от съседното ложе, — че предпочитам храната ми да е мъртва, преди да се озове в чинията ми.
Тулия възклицаваше и цъкаше с език, но, сбърчила нос, Корнелия махна с ръка да отнесат блюдото. Дядото на Лолия, естествено, бе стигнал до известни крайности в стремежа си да впечатли императора.
„Никога не е стигал до крайности преди“, прошепна тих гласец в главата й. „Сервираше на Галба пестеливи вечери… на Отон организираше изискани пиршества… а сега за Вителий — такова разточителство. Точно каквото искаше всеки.“
Гръцки поет зарецитира ода, посветена на новия император, но от пияните германци не се чу нито дума. Започнаха да стават от ложетата и, олюлявайки се, тръгваха към градината, дърпаха танцьорките и припяваха пиянски песни. Двама се скараха за кана с вино и се вкопчиха един в друг. Дядото на Лолия нареди на неколцина яки роби да ги разтърват, ала из цялата зала избухваха пререкания. Корнелия видя, че чашата й е празна, но вместо вино помоли за ечемичена отвара.