— Домина Корнелия Прима.
Отблизо по червендалестото лице на императора личаха спукани вени и лоени бучки по врата, резултат от дългогодишното обилно пируване. Този следобед обаче около него витаеше съвсем лека миризма на вино и вдигнатата ръка не потрепери.
— Длъжник съм ти, скъпа.
— Изпълнявах дълга си, цезаре.
Очите й останаха сведени, както подобава.
— Не защото ни информираше. А понеже изгуби съпруга си. — Вителий сниши глас: — Много съжалявам.
Корнелия го изгледа стъписано. Отон й бе поднесъл изискани, неискрени съболезнования. Семейството й предложи сдържана утеха; сестра й и братовчедките й — безмълвни прегръдки. Никой не каза просто: „Съжалявам.“ В гърлото й заседна буца. Вителий се усмихваше мило.
— Ще те възмездя — обеща той и притисна пръстите й в масивната си длан.
Фабий Валент се ухили над рамото му.
Корнелия се оттегли с припрян реверанс. Стига да не възнамерява да ме възнагради с нов съпруг…
Диана, седнала в дъното на ложата, се набиваше отдалеч в очи. Седеше намръщена, сякаш не забелязва погледите на императорските офицери и придворни — като никога неодобрителни, а не възторжени. Сред морето от синьо тя изпъкваше — петно от безапелационно яркочервено, по един медальон за всеки от любимите й коне около врата, развяла червени поли и с алени панделки, вплетени в платиненорусата й коса.
— Няма да обърна гръб на Червените само защото императорът залага на противника — заяви тя, забелязала вдигнатите вежди на Корнелия. — А и ти не носиш цветовете на префърцунените Сини.
— Да — съгласи се Корнелия и седна. — Какво си направила с ръцете си?
Изглеждаха твърди като варовик и мазолести.
— Шшт! Парадът започва.
Конете поеха на церемониална обиколка по пистата от изравнен пясък — пет отбора, дефилиращи тържествено под знойното месингово небе. Сините излязоха първи. Дерик насочи камшика си към тълпата, а тя възнагради прословутия жест с възторжени възгласи. Жените възклицаваха и хвърляха цветя; Вителий изрева и стовари месест юмрук по облегалката на стола. Диана бърчеше чело и ръкопляскаше само на любимия си впряг от огненочервени коне, които бе нарекла Анемои като четирите вятъра. Корнелия призна мислено, че жребците са красиви — алени като хамутите си, те сякаш танцуваха пред колесницата, нетърпеливи да се впуснат в бяг. Когато заеха местата си на старта, Диана нададе вик, заглушен от гръмогласните облози на Фабий Валент и императора.
— Здравейте, любими мои — Лолия се настани до тях, размахала ветрило от паунови пера. — Милостиви богове, каква жега!
— Как е новото ти семейство? — попита Корнелия, понеже арената поглъщаше цялото внимание на Диана и не й беше до любезности.
— Новият ми съпруг е… енергичен. Неуморен по-скоро. Слава на боговете, че по цяла нощ играе на зарове с Вителий и се задява с уличници, иначе нямаше да ме остави да мигна. — Лолия надникна към пистата, където колесничарят на Сините — Дерек — се пъчеше в синьо-златистата колесница. — Надявам се Диана да не научи, че навремето пофлиртувах с Дерек. Никога няма да ми прости.
— Спала си с колесничар?
— Да. И от мен да знаеш — бързината е качество на арената, но не и в леглото.
Корнелия едва възпря напушилия я смях.
Кафеникавите жребци на Сините се втурнаха напред, преди сигналният шал да падне, та се наложи да ги обуздаят и да ги върнат обратно. Фалстартът изтръгна ропот от тълпата и за да я поразсея, Вителий заподхвърля номерирани дървени топчета към човешкото море долу. Всяко от топчетата в кошницата носеше награда — расов бик, впряг коне, дори лятна вила. „Новият ни император очевидно е щедър.“ Плебеите се хвърлиха в борба за топчетата и нетърпеливите възгласи прераснаха в крясъци, а после — в победоносни викове. Фабий нареди на Лолия да се върне до него и пъхна син шал в ръката на императора, когато конете се подредиха отново на старта. Диана се приведе напред, прехапала устни. Вителий хвърли шала и конете полетяха по пистата.
Трибуните ревнаха. Зрителите окуражаваха колесничарите, сключваха облози. Вителий се надвеси през парапета, крещейки за Сините. Диана задъвка устни. На първата обиколка Червените изпревариха всички след зрелищен остър завой и от императорската ложа проехтя само нейният радостен възглас. Фабий я изгледа намръщено.