Выбрать главу

— Ще подкрепям когото желая — невъзмутимо заяви Диана. — Божествени колела, какво ли не бих дала центурион Денсус да е тук!

Корнелия примигна. Отдавна не беше се сещала за това име. Откакто я придружи до дома й от Марсово поле преди битката при Бедриакум и й наговори толкова груби думи.

— Защо ти е точно той?

— Защото е почитател на Червените. На първото надбягване през тази година ги подкрепяше с мен. Щом посмя да се изправи сам срещу петима пред храма на Веста, не би крил предпочитанията си и сега, независимо какво смята императорът.

Диана скочи на крака и изруга, понеже Зелените взеха първи завоя, а Корнелия помаха на преторианския страж, застанал прав в дъното на ложата. Нов мъж, не го познаваше, но вителианците бяха внедрили много от своите хора в преторианската стража.

— Какво стана с центурион Друсус Семпроний Денсус?

Недоумяваше защо пита. Сигурно беше загинал в битката при Бедриакум. Иначе досега да го беше видяла да придружава Вителий с другите преторианци.

— Обвиниха го в предателство, домина.

— В предателство?

— Оцеля в битката, домина. Но после генерал Валент преся преторианците. Уволни мнозина, задето са предали Галба.

— Но защо повечето само са ги уволнили, а него са нарочили за изменник?

Трибуните скочиха с рев на крака, ала Корнелия нито виждаше арената, нито чуваше крясъците.

— Генерал Валент реши, че той е продал Галба и наследника, домина. Възможно е дори да е убил наследника, кой знае. Според Валент сега центурионът трябва да послужи за назидание, щом Отон го е превърнал в такъв герой.

— Това е нелепо!

— Кое е нелепо? — прекъсна ги глас.

Корнелия вдигна поглед и видя Фабий Валент, стиснал чаша от синьо стъкло.

— Центурион Друсус Денсус да бъде обвинен в предателство — отвърна тя откровено. — Категорично не е замесен в смъртта на съпруга ми. Бях там, знам какво се случи.

— Но не е успял да спаси Пизон — сви рамене новият съпруг на Лолия.

— Не по своя вина. — Денсус се държеше грубо понякога, но несъмнено не беше предател. — Екзекутираха ли го вече?

— Не. Така и не го заловихме. Разбра някак си и избяга. Няма значение. Вече никога няма да служи на императора.

— Но… — тя млъкна.

Фабий се усмихна.

— Смятай, че сме отмъстили за съпруга ти.

— Не търся отмъщение, генерале.

„Вече не. Не и след смъртта на Отон.“

— Аз решавам какво търсиш.

Корнелия обърна невиждащи очи към арената и попита Диана:

— Коя обиколка е?

— Петата.

Диана седеше на ръба на стола и безмълвно движеше устни. Сините и Червените непрекъснато си разменяха водачеството.

Фабий проговори много тихо, прокарвайки пръсти по ръката на Корнелия.

— Трябва ти съпруг, а един от приятелите ми си търси жена. Казва се Цецина Алиен.

Зрителите закрещяха, понеже Белите се опитаха да изпреварят Сините от вътрешната страна на пистата; колесничарят на Сините сви навътре и блъсна Белите. Колесницата се разпадна; едно колело се затъркаля бясно по пясъка, а цвилещите коне препуснаха на свобода. Втурнаха се право към Червените и Диана заруга ужасно, когато налетяха върху тях сред вихрушка от огнени гриви и червени юзди.

— Диана! — скастри я Корнелия, възползвайки се от възможността да пренебрегне сервилния глас на Фабий и да изнесе на братовчедка си стегната лекция за злините, които навлича лошият език.

По-къса лекция от обичайното — Корнелия също не беше на себе си.

Вителий се разсмя гръмогласно и заудря доволно парапета, защото Сините поведоха. Далеч назад Червените разплетоха поводи и препуснаха отново.

— Няма да наваксат дистанцията — простена Диана и потъна отчаяно в стола си.

Нейните ветрове обаче напрегнаха дълги муцуни в бесен галоп, залепили червени гриви към лъскавите си вратове, и разстоянието започна да се стопява. Изоставаха с половин обиколка, с една трета… Подминаха Зелените, които сякаш стояха на едно място. Кожите им изглеждаха по-скоро черни, отколкото червени от потта.

— Познаваш ли Цецина Алиен? — попита Фабий, доближил устни до ухото на Корнелия. — Чешит е, но е добра партия. На млада вдовица като теб… сигурно й текат лигите за нов съпруг.

Корнелия облиза устни, вперила отчаяно поглед в арената. Видя как колесничарят на Сините поглежда назад и размахва камшик над главите на кестенявите си жребци. И двата впряга взеха последния завой с главоломна скорост.