— Хайде! — крещеше Диана, но финалът дойде твърде бързо, изопнатите муцуни на Червените се изравниха с оста на Синята колесница. — О… — оброни глава Диана, а синьо-зелените й очи се просълзиха. — О, клети мои ветрове, малко не ви достигна.
— Наистина не бива да се разчувстваш толкова на състезания — порица я Корнелия.
Усети ръката на Фабий върху лакътя си и се впусна припряно в още по-дълга лекция за порядъчното патрицианско поведение. Диана седеше, оглушала и отпусната в стола; наблюдаваше как колесничарят на Сините поема на победна обиколка, поощряван от възторжени женски възгласи, и как императорът потупва приближените си по гърбовете. Корнелия почти не чуваше трибуните, обсебена от допира на Фабий. „Милостива Юнона! Той решава бъдещето ми. Не бива да го пренебрегвам.“
Дерик — колесничарят на Сините — скочи в императорската ложа, прашен и широко усмихнат, и императорът му връчи победната палмова клонка.
— На пиршеството довечера ще седиш до мен! — извика императорът, поаленял от задоволство, и го обгърна през рамо. — Ще вдигнем тост в чест на победата над страхливите червени копелета!
Премина вихрушка от червена коприна. Корнелия посегна към ръката на Диана, но закъсня. Вителий вече гледаше изненадано стройното алено момиче под носа му.
— Недей… — Диана насочи показалец към императора на Рим — да обиждаш моите Червени! Те се надпреварваха достойно. По-добри са от твоите Сини.
Дерик се засмя, вперил очи в нея изпод сърдечната прегръдка на императора.
— Домина Диана е почитателка на Червените — ухили се той. — И не умее да губи, но…
— Млъкни! — сряза го тя.
Гостите в ложата зашепнаха, а Вителий сбърчи вежди. Корнелия замръзна в стола. Гай застина със зяпнала уста. Лолия поклати умолително глава, но, приковала присвитите си синьо-зелени очи в императора, Диана продължи:
— Червените извадиха лош късмет, цезаре. Белите ги изблъскаха от пистата. Много впрягове биха се отказали от надпреварата, но не и моите Червени. Препуснаха отново и без малко да победят Сините ти, защото безценният ти Дерик беше толкова зает да брои палмовите клонки, че намали скоростта. Млъкни! — нареди тя на настръхналия колесничар. — Той караше лошо, цезаре, а това е по-зле от лош късмет. Затова не наричай конете ми страхливци. — Мушна показалец в масивните гърди на римския император. — Моите Червени могат да победят безценните ти Сини, когато пожелаят.
Гробна тишина. Диана стоеше, вирнала брадичка. Алените й поли се развяваха, косите й се спускаха по гърба като водопад от бяло злато. Червендалестото лице на императора беше застинало, очите му искряха и ненадейно Корнелия зърна човека, когото три легиона в Германия бяха провъзгласили за император.
Диана се взираше гневно в императора без капчица страх. Дерик я изпепеляваше с поглед. Корнелия пое вледенен дъх и се приготви да разведри мълчанието с някаква любезна реплика.
Внезапно императорът отметна глава и се засмя.
— Права си — съгласи се той. — Твоите Червени се състезаваха достойно. Не биваше да ги наричам страхливци. — Обгърна я през раменете и се обърна към императорския иконом. — Сложи и тази кибритлийка до мен довечера. Ще обсъждаме стратегии, домина, и ще те принудя да признаеш, че моите Сини са по-бързи от твоите Червени.
— Не са! — отвърна Диана изпод ръката му с пламнали очи.
Тих смях се понесе из ложата, когато Вителий й се усмихна и нареди да донесат вино. Корнелия също се засмя, усетила как коленете й се подкосяват. „Диана! Смахната малка глупачка!“ Само Диана е способна да се измъкне безнаказано. Само Диана.
Корнелия чу как Фабий шепне на иконома:
— Сложи домина Корнелия до Алиен на пиршеството довечера. Или до Суоний — и той ще оцени една сочна млада вдовица.
Смехът на Корнелия замря. „Първа дама на Рим“, помисли си тя. „Бях първа дама на Рим. А сега съм само сочна млада вдовица.“
Заповяда на пръстите си да не треперят, заповяда на очите си да не овлажняват, да не блуждаят и да не примигват. Спомни си как през мъчителните седмици след смъртта на Пизон си повтаряше: „Бъди мрамор. Бъди лед. Да видим колко сок ще изстискаш от колона от черен мрамор, Фабий Валент.“
[1] Легат — представител, пратеник, офицер. — Б.пр. ↑
[2] Вомитариум — помещение за повръщане. — Б.пр. ↑
Глава тринайсета
— Паулиний!
Едва пристъпила прага на спалнята на Лолия, Корнелия се извърна рязко и побутна сина на Тулия навън.
— Отиди да си поиграеш в атриума!
— Велики богове! — възкликна развеселено Лолия сред шумолене на коприна. — Защо го отпрати? След няколко години и той ще прави същото.