— Императорът ще ви организира сватбено пиршество, разбира се. Открай време те цени високо, Алиен…
Алиен наклони глава назад и поизви Корнелия да огледа хълбоците й. В гърдите й забушува гняв — гняв към Тулия и към Гай. „Бях съпруга на Луций Калпурний Пизон Лициниан, императорски наследник, потомък на Крас и Помпей Магнус. А сега ме продават на мъж като този.“
— … След сватбата я заведи в Бая, Алиен. Ако решиш да я изпробваш за няколко дни, аз ще поема делата тук…
Беше зима, когато Пизон дойде да поиска ръката й. Първо разговаря с баща й, както си му е редът, а после им позволиха да се поразходят няколко минути из замръзналата градина. От устите им излизаше пара, но от вълнение тя не усещаше студа.
— … Ще живеете в къщата на Авентинския хълм, онази с розовите мраморни колони. От нея се открива великолепна гледка към Тибър…
— Знам я — успя да каже Корнелия. — Не принадлежи ли на сенатор Септим Фулвий?
Фабий се усмихна.
— Сега принадлежи на новия ти съпруг.
Корнелия си искаше своята къща. Къщата, в която живя осем години със съпруга си. Искаше си мозайката с преплетени лозови клонки и пъпки, фреските с акантови листа и гроздове, статуите, които бе избирала лично за всяка ниша. Беше конфискувана отдавна и несъмнено приютяваше поредния блюдолизец.
— … Ще организираш много приеми, разбира се. Императорът очаква истинско пиршество, когато гостува за вечеря — поне шейсет ястия, — но ще се справиш. Далеч по-добре от глупавата уличница, за която се ожених.
Корнелия се посъвзе.
— Не наричай братовчедка ми…
— Трябва да уредя въпроса с брат ти — прекъсна я Фабий и стана делово от ръба на фонтана. — Зестрата и прочее. Няма да се бавя. Тъкмо вие двамата ще се поопознаете.
— Зестрата ми е скромна — успя да промълви Корнелия, отклонила очи от Фабий към мърлявия Алиен. — Ще си намерите много по-богата съпруга от мен.
— Искам теб.
Първите думи, които произнасяше. Говореше гърлено като германец.
— Ялова съм — отрони отчаяно Корнелия. — Бях омъжена осем години. Никакъв признак за дете. Сигурно предпочитате жена, която да ви роди синове?
— Ако пожелая синове — ухили се той, — ще си намеря друга съпруга. А теб ще задържа като конкубина.
Фабий се разкикоти и Корнелия го погледна. „Забавлява се дори повече от Алиен.“ Колко ли пъти Фабий Валент бе наблюдавал отдалеч патрицианските момичета като нея — надменни, недостъпни, които никога не би могъл да притежава. „Сега има всички ни и разполага с нас, както пожелае. Всички сме негови и го ненавиждаме. И това му харесва.“
— Цял следобед ще наглеждам преторианските префекти, но довечера ще вечеряте с мен. По здрач… не, нека да е час по-късно.
„Твой дълг е“, напомни си Корнелия. „Дълг.“
Тя кимна и грубите пръсти на Алиен се сключиха около нейните.
— Бъдещата ти съпруга е хубавица — Фабий прокара длан по ръката й. — Дали да не вечеряме само двамата с нея? Ще я изпробвам вместо теб.
Пръстите му досегнаха гърдите й и се сключиха върху зърното. Корнелия заби зъби в устната си. „Дълг, дълг…“
Той се усмихна още по-широко и я погали, втренчен в ухиления Алиен. Усещаше миризмата на помадата му.
— Ще я подготвя за първата брачна нощ.
Корнелия отблъсна ръката му и зашлеви ухиленото му лице, все едно е безочлив роб.
— Върви при Хадес, лепкав плебей! — Отдръпна ръка от Алиен. — И вземи германския си главорез!
Обърна се и закрачи с вдигната глава — покрай фонтана с блестящите му струи, покрай роба, който стоеше, стиснал празничната кана с вино, покрай Гай, готов да даде официалното си съгласие за брака.
— Корнелия? — възкликна озадачено той, но тя го подмина и тръгна към стълбите, към спалнята си и захлопна вратата.
Тишината вътре охлади кръвта, бучаща в ушите й. Сигурно последната тишина за дни напред. Седна на леглото и зачака. Не се наложи да чака дълго.
— Защо? ЗАЩО? — изпищя Тулия и заудря с юмруци по вратата. — Каза на човека, който е дясната ръка на императора, да върви при Хадес? Ти, егоистична, егоистична и неразумна…
— За в бъдеще, Тулия — студено я прекъсна Корнелия, — гледай да не подслушваш разговорите ми.
— Гай!
— Хайде, хайде… Сигурен съм, че нищо лошо не е станало — постара се да я успокои брат й. — Мъж като Фабий няма да се поддаде на женски прищевки. Тя ще се върне и ако се извини както подобава, Корнелия може…