— Дали Диана ще успее да уреди Гай за губернатор… — задъхваше се Тулия. — На Долна Германия… Императорът спомена, че му трябва нов губернатор за провинцията…
— Не знам дали искам да съм губернатор на Долна Германия — осмели се да отвърне Гай. — Неприятно, студено място.
— Гай, не ставай смешен! Искаш, разбира се! Или на Панония…
— Никой не намира време за мен в цялата суетня около Диана — каза Корнелия на Друсус. — Семейството я преследва денем и нощем и я моли да им издейства постове, назначения и услуги от Вителий. И още — настояват да си намери влиятелен съпруг. Тя обаче отхвърля всички ухажори и роднините ми агонизират.
— Кого отхвърли?
— Отказа на главния командир на Фабий — Алиен. Неприятна сцена. Седмица по-късно един от германските му офицери я улови след състезанията и се опита да я убеди със сила. Тя счупи колесничарски камшик в главата му и му обеща да го прободе с кама, ако опита пак.
Друсус примигна.
— Откъде дребосък като нея знае как се размахва кама?
— Всички знаем — Корнелия му показа. — Под гърдите, право в сърцето. Бързо и чисто. Всички патрицианки знаят как да умират.
— Що за варвари сте вие!
Той сложи закрилническа длан върху заплашената гръд.
— Диана е варварка наистина — съгласи се Корнелия. — Слава на боговете, че Вителий я намира за забавна и не се обижда. Само повтаря, че има жребчета, които никой не може да обязди.
— Ами ти? — усмихна се Друсус.
— Аз съм потомка на рода Корнелий — заяви гордо Корнелия. — Определено отказвам да ме яздят.
— А да те боготворят?
Той я претърколи по гръб.
— Странна представа имаш за боготворенето, Друсус…
Корнелия подкупи портиера. Подкупи иконома. Подкупи прислужницата си. Те се преструваха, че не се кикотят зад гърба й, когато се прибира вкъщи разчорлена и отмаляла. И все още никой не успяваше да разгадае признаците.
— Какво искаш да кажеш? — Корнелия се постара в гласа й да не прозвучи тревога.
— Винаги си гризеш ноктите, когато си нещастна. А виж ги сега — гладки като стъкло за пръв път от месеци насам! Значи си щастлива.
— Е, щастлива съм, че се отървах от онзи германски главорез — отвърна ведро Корнелия и се подготви за многозначителния поглед на сестра си.
Не умееше да пази тайна — особено от по-малката си сестра — но Марсела само сви рамене. Не беше характерно за нея да подмине улика, вместо да я разбули, ала Корнелия реши да не предизвиква съдбата. По-добре да страни от проницателните очи на Марсела.
„Глупачка!“, кореше се тя в притихналия мрак на спалнята си. „Знаеш какво ще стане, ако някой разбере.“ Афера с мъж от нейната класа беше едно. Гай щеше да я изгледа яростно, а Тулия да я засипе с язвителни забележки за разпуснатите вдовици, но Лолия щеше да й намигне и да й пожелае късмет — като мнозина други, — стига Корнелия да е дискретна. Ала обикновен войник, който изхвърля пияници от публичен дом в бедняшките квартали? Мъж, обвинен в предателство и осъден на смърт, задето не е успял да защити съпруга й?
„Ще трябва да напусна Рим, ако истината излезе наяве.“ Всяка нощ Корнелия се насилваше да си го представи — шушукането, кикотенето, унижението. „Семейството ми ще потъне в земята от срам. Гай ще ме лиши от наследство.“ И ще заловят Друсус, ще го зарестуват и ще го екзекутират. „Ще умре заради мен.“
Всяка нощ Корнелия насилваше въображението си да съживява с мъчителни подробности позора, срама и смъртта, докато потъне изтощено в сън. „На сутринта ще се вразумя. Ще осъзная колко глупаво постъпвам.“ Но сутринта идваше и робите донасяха поднос с плодове и яйца за закуска и преди дори да стане от леглото, Корнелия започваше да обмисля как по-бързо да се измъкне от къщата и да отиде при Друсус.
— Всеки ден ли идваш вече, домина? — Крещящо гримираната съдържателка на публичния дом вдигна боядисаните си вежди, щом Корнелия пристъпи в коридора. — Леле, леле! Това момче сигурно си знае работата. Вдигаш повече шум от курвите ми.
Корнелия вирна брадичка и я изгледа студено, но съдържателката се разкикоти невъзмутимо.
— Не си играй на благородна матрона с мен. Тук си заради същото като тях. — Махна към мъжете, вмъкващи се през завесите към тесните ниши, нетърпеливи да сграбчат леките жени или закопчаващи заситено колани в коридора. — Единствената разлика е, че това момче е твърде заслепено да ти иска такса.
— Добра идея — съгласи се Друсус, когато Корнелия му предаде думите й, разпенена от гняв. — По колко да започна да ти вземам?
— Защо да не ми плащаш ти? — Корнелия се отскубна от ръцете му, но той я повали обратно върху леглото. Тя се възпротиви, ала той я усмири бързо и се усмихна широко. — Плащай поне носилките, които наемам да ме докарват до тук?