— Възможно ли е да се разплатя с услуга?
Разпери ръцете й и впи устни в шията й.
— Не по врата! — засмя се Корнелия. — Остават белези. Лолия ще забележи!
— Лолия ли беше любителката на конете?
— Не, Диана. Тя не би забелязала белег, освен ако не е върху шията на безценните й Анемои. Лолия обаче е наблюдателна.
— Добре де, ще страня от врата ти тогава — промърмори Друсус, притиснал устни към кръста й. — Жалко… толкова красив врат!
Вече знаеше всичко за семейството й. Потни, толкова сгорещени в задушната стаичка, че не можеха да търпят дори чаршаф, те лежаха голи в тясното легло, провиснало по средата, и разговаряха.
— Разкажи ми за твоето семейство — помоли Корнелия, подпряла брадичка в шепа.
— Отраснах в Тоскана — той скръсти ръце под главата. — Татко имаше виночерпница. Много хубава виночерпница — добави доста отбранително Друсус. — Преди три години си откупи статут на еквестрианец[2].
— Еквестрианец? — усмихна се Корнелия. — О, чудесно!
— По-добре от плебей, нали? — пощипна я леко по хълбока той.
— Е, ако беше плебей, срещите ни щяха да са не само неразумни, но и незаконни.
Тя заизрежда различните закони, забраняващи връзки между плебеи и патриции, но Друсус й запуши устата с целувка.
— Снобка! Но ти прощавам заради трапчинките — целуна ги една по една. — Знаеш ли колко често се опитвах да те разсмея, когато ти бях телохранител, само и само да видя тези трапчинки? Дълбоки са като кладенци…
— Разказваше ми за семейството си — напомни му Корнелия след малко.
— Да… Сега майка ми има къща с атриум. Много се гордее с него. А малката ми сестра ще си намери добър съпруг. Всички се гордеем с това. Имам и по-голям брат в легионите. Служи някъде в Дакия. Може да стане оптио, но му е все едно. Харесва войнишкия живот.
— Значи ти си гордостта и радостта на семейството? — Корнелия прокара пръсти през косата му. — Центурион в Преторианската стража на трийсет и четири! Сигурно се пръскат от гордост!
— Да — усмивката му се стопи. — Тази година странях от тях. Не исках да ги повлека надолу.
Корнелия го целуна безмълвно. Доскоро охранявал императори, сега — скрит в публичен дом. Корнелия разбираше, че още пламти от унижение, макар тя да е с него.
— Значи сестра ти ще се омъжи скоро? — смени темата тя. — Има ли си любим или родителите ти ще й намерят подходящ съпруг?
— Харесва едно момче — усмихна се отново Друсус. — Син на съдия. Баща ми предпочита да се омъжи за едил, но тя ще постигне своето.
— Баща ти трябва да й уреди брак — заяви Корнелия. — Младите момичета са толкова лекомислени, че не могат да си изберат рокля, камо ли съпруг! И не само младите момичета. Избира ли някой разумно за себе си? Лолия си харесва роб от Галия, Диана по-скоро би се омъжила за кон…
— А аз избрах теб — Друсус отметна мократа от пот коса на Корнелия от врата й и я уви около ръката си. — Семейството ми би се ужасило. Да ухажваш потомка на семейство Корнелий? Права си, никой не избира добре за себе си.
— Да — тя се намести върху рамото му. — Аз оставих татко да ми избере съпруг и бях много щастлива.
— Сенатор Пизон?
Корнелия кимна. За пръв път споменаваха това име. Пръстите на Друсус застинаха в косите й.
— Често ли… мислиш за него?
— Никога тук. — Тя прокара показалец по гърдите му. — Тук сме само ние.
— Стаичката ми е твърде малка да побере трети. Дори да е бълха.
— За бълхите винаги има място! Прислужницата ми ги намира в робите и все се оплаква. Трябва да я подкупвам да си мълчи и за това…
Друсус се засмя и придърпа Корнелия върху себе си. Но по обратния път тя мислеше за Пизон, докато носачите я отнасяха у дома. Той се бе прокраднал тихомълком в съзнанието й.
Нямаше го от осем месеца. Ако превратът на Отон бе претърпял неуспех, досега Галба можеше да я умрял от естествена смърт и Пизон да е станал император. Император Луций Калпурний Пизон Лициниан застава пред Сената и поздравява ликуващото множество. Със сигурност не би се любил със съпругата си посред бял ден; не беше прилично, а и нямаше да му остава време. Би се намръщил, ако я види разчорлена, нали съпругата на владетеля никога не бива да се разхожда рошава. Тя щеше да е императрица на Рим, да прекосява улиците, обсипана с бижута и сподиряна от овации, вместо да се прокрадва по глухите улички. И през ум не би й минало, че центурионът може да й бъде нещо повече от телохранител.