Папевайо и Аракаси бяха до нея. Единият носеше бойния си меч, а другият — офицерски пера, за да прикрие истинската си длъжност. Но Мара нямаше нужда от шпионин, за да открие жената, завъртяла главата на съпруга й, за да шпионира за Минванаби. Теани се кланяше покорно заедно с другите слуги, но нямаше как да бъде сбъркана.
Мара огледа профила й и разбра защо Бунто е бил толкова привлечен от нея. Конкубинката беше наистина красива жена с перфектна кожа и златисточервена коса, макар че ефектът може би беше подсилен изкуствено. Беше коленичила, но робата й показваше достатъчно от големите, но стегнати гърди, тънкия кръст и знойните бедра. Тялото на Мара изглеждаше момчешко в сравнение с нейното и този факт беше дразнещ. Мара благодареше на боговете за всеки миг, в който Бунтокапи го нямаше, но сега зашеметяващата красота на тази жена я подразни. Припомни си ученията от храма. „Пазете се от суета и гордост“. Почти се засмя. Да, суетата и гордостта й бяха наранени. Но пък съдбата се бе оказала благосклонна по странен начин.
Джингу Минванаби бе изпратил тази жена, за да му помогне да унищожи Акома. Вместо това Теани бе успяла да разсее Бунтокапи, така че Мара да реализира плановете си по-бързо. А крайната цел на тези планове беше да се заздравят позициите на Акома… и да унищожи Минванаби. Мълчаливо бе наслади на иронията. Теани трябваше да се върне при господаря си, без да разбира, че е разкрита. Нека Джингу си мисли, че е била изгонена от ревнивата съпруга.
Мара махна на двама воини да застанат на пост на вратата, след това пристъпи пред охраната си, но така, че да е извън обсега на намушкване с нож, и се обърна към конкубинката.
— Как се казваш?
— Теани, господарке. — Жената продължаваше да гледа надолу.
Мара не вярваше на покорството й.
— Погледни ме.
Теани вдигна глава и Мара усети как воините зад нея се напрегнаха. Лицето на конкубинката беше сърцевидно, а прекрасните й очи бяха с цвят на кехлибар. Чертите й бяха перфектни и сладки като меда на червените пчели. Но Мара видя нещо отвъд красотата, нещо, което я разколеба. Тази жена беше опасна като всеки играч в Играта на Съвета. Въпреки това лейди Акома заговори, без да издава мислите си.
— Какви ти бяха задълженията?
— Бях прислужница на съпруга ти, господарке — отвърна коленичилата Теани.
Лейди Акома почти се засмя на дързостта й. Това, че се наричаше прислужница, след като носеше роба, по-скъпа от тези на Мара, освен церемониалните, беше обида за човешкия интелект.
— Не мисля — отсече остро тя.
Теани присви леко очи, но не каза нищо. Мара разбра, че за миг конкубинката се е зачудила дали ролята й на шпионка не е разкрита, и се обърна към останалите слуги, за да разсее подозренията й.
— А вие с какво се занимавахте?
Слугите се оказаха готвач, градинар и камериерка, факт, който вече знаеше от докладите на Джикан. Заповяда им да отидат в имението и да попитат хадонрата за новите си длъжности. Те се изнесоха скоростно, доволни, че няма да присъстват на конфронтацията между жената на лорда и неговата любовница.
В стаята останаха само Мара, Теани и войниците.
— Мисля, че няма да имаме нужда от уменията ти в имението — каза Мара.
Теани запази похвално спокойствие.
— Нима съм разочаровала господарката с нещо?
Мара потисна желанието да се усмихне.
— Не, напротив, спести ми много болка, неудобство и раздразнение през последните месеци. Но аз нямам толкова широки вкусове като някои. Не се занимавам със собствения ми пол. — Погледна синината на ключицата на конкубинката. — Явно си споделяла страстта на съпруга ми към… по-груби забавления. Талантите ти ще останат неоползотворени в имението… освен ако не искаш да забавляваш войниците ми?
Теани трепна съвсем леко и Мара се възхити на самоконтрола й. Обидата беше голяма, защото куртизанките имаха известни позиции в цуранското общество. В древни времена почти не бе имало разлика между съпругата и любовницата. Ако Мара беше умряла преди съпруга си, всяка куртизанка можеше да се настани свободно в къщата на Акома. А ако Теани надживееше и Бунтокапи, можеше да има известни привилегии и претенции към наследството. Жените от Тръстиковия живот се смятаха за майсторки и дори творци в изкуството на удоволствието. Но войнишките курви бяха от най-долна класа. Жените, които обикаляха военните лагери, бяха презирани и обиждани из цялата империя. И нямаха чест. Теани беше наречена курва и ако беше воин, двете щяха да се дуелират на живот и смърт.