— Позицията ми е слаба, лорд Текума. Земите на Акома са богати и силни, но аз съм още момиче, без никакъв опит. Ако домът ми трябва да загуби могъществото си, поне мога да си избера съюзници. Най-големият враг на баща ми беше лорд Минванаби. Това не е тайна. Това, че двамата сте в мир, е само временно. Рано или късно ще се сблъскате. — Малките й ръце се сплетоха в скута й, но гласът й се надигна решително. — Ще се съюзя с всеки, който един ден би смазал мъжа, виновен за смъртта на баща ми!
Първият съветник на лорд Анасати се обърна, така че да не видят лицето му — сигурно поне един от стражите на Акома беше шпионин, умеещ да чете по устни — и зашепна в ухото на лорд Текума:
— Не вярвам на нито една дума, милорд.
Лорд Текума наведе глава и отговори през стиснати зъби:
— И аз. Но ако това момиче вземе Джиро като лорд на Акома, ще спечеля Велик дом за доживотен съюзник. Синът ми ще се издигне повече, отколкото се надявах. Освен това е права, че рано или късно ще се сблъскаме с Джингу Минванаби. А ако унищожим Минванаби, моят син ще стане лорд на една от Петте велики фамилии.
Чумака поклати глава в знак на несъгласие. Лордът смяташе, че потомците на двете фамилии един ден може да се борят за поста на Военачалник, но това едва ли щеше да стане. Текума продължи с разсъжденията си:
— Освен това тя ще е просто жената на Управляващия лорд. Съпругът й ще определя политиката на Акома. Не, Чумака, каквото и да е замислила Мара, възможността е твърде добра, за да я пропуснем. Не мисля, че момичето е толкова умно, че да ни надхитри, щом Джиро почне да управлява Акома.
Обърна се към синовете си и видя, че Джиро изучава Мара с интерес. От изражението му личеше, че намира и ранга, и момичето за интригуващи. Да, младежът беше разумен. Джиро засече погледа на баща си и кимна. Изражението му беше твърде жизнерадостно, а кимването твърде изразително за вкуса на баща му. Момчето осъзнаваше, че властта е на една ръка от него, и я желаеше открито. Текума почти въздъхна. Е, Джиро беше млад, с времето щеше да се научи. Все пак имаше нещо нередно в цялата работа, нещо, което не се харесваше на стария лорд. За миг се замисли да отпрати момичето и да го остави на милостта на Минванаби. Амбицията обаче го спря. Мисълта, че синът му ще се изкачи до недостижим ранг, комбиниран с удоволствието да унижи дъщерята на стар враг, успокои съмненията му и лорд Анасати махна на съветника си да мълчи и каза на Мара:
— Избрала си мъдро, дъще. — Като я наричаше „дъще“, окончателно приемаше предложението й пред свидетели. — За кого искаш да се омъжиш?
Накоя едва сдържаше гнева си. Енергичното махане с ветрилото не беше за да я охлади, а да прикрие треперещата й от това предателство ръка. Мара се усмихна. Приличаше на дете, чиито родители са го успокоили след кошмарен сън с демони. Позволи на двамата си офицери да й помогнат да стане. Според традицията тя трябваше да си избере жениха.
Текума Анасати нямаше никакви притеснения за бъдещето, докато бъдещата му снаха се надигаше от носилката. Не обърна внимание на раздвижването на Първия съветник, когато тя тръгна към Джиро с малки стъпки, защото церемониалният костюм не й позволяваше повече. Скъпоценните камъни на главата й проблеснаха, когато застана пред подиума с тримата синове. Халеско и Бунтокапи гледаха Джиро с различни изражения. Халеско сякаш беше горд, докато най-малкият показваше открита незаинтересованост.
Мара направи официалния поклон на годеница и пристъпи напред. Ръката й без колебание докосна рамото на третия син.
— Бунтокапи от Анасати, ще станеш ли лорд на Акома?
— Знаех си! — измърмори Чумака. — Още щом стана от носилката, разбрах, че ще е Бунто. — Погледна Накоя — тя продължаваше да се крие зад ветрилото, но гневът в очите й бе изчезнал и те не изразяваха нищо — и усети внезапно пробождане на несигурност. Можеше ли да са подценили толкова много момичето? Възвърна самообладанието си и се обърна към лорда.
Текума гледаше объркано. Едрият му трети син се надигна и пристъпи тромаво към Мара със самодоволна усмивка. Лорд Анасати махна на Чумака да се наведе и прошепна в ухото му:
— Какво става? Защо Бунто?
— Иска съпруг, когото да контролира — отвърна тихо Чумака.
Текума се намръщи буреносно.
— Трябва да я спра.
— Не можеш, господарю. Ритуалът напредна твърде много. Ако отречеш официалното си съгласие, трябва да я убиеш.