Текума погледна Бунтокапи преценяващо, след което тихо каза нещо на Мара. Тя се обърна към бъдещия си съпруг, след което кимна. Бунтокапи мигаше, мъчеше се да вникне в разговора, но явно беше твърде пиян. Текума каза нещо на Чумака и той махна на двама слуги, които подхванаха бъдещия лорд Акома под мишниците и го изведоха, за да го сложат да си легне. Мара изчака учтиво, след което помоли за извинение. Текума кимна рязко и всички празнуващи станаха, за да поздравят бъдещата булка.
Музикантите подкараха подходяща мелодия, докато Мара пожелаваше на гостите приятна вечер. Докато Накоя се надигаше с останалите от свитата, Чумака се приближи до нея и попита:
— Скоро ли тръгвате?
— Утре, Господарката иска да се прибере бързо в имението, за да започне подготовка за сватбата и пристигането на новия лорд.
Чумака разпери ръце, за да покаже, че това не е проблем.
— Ще наредя писарят да работи през нощта. Годежните документи ще са готови, преди да заминете. — Но преди да си тръгне, каза необичайно искрено: — Надявам се, за общото ни благо, че младата лейди не е направила грешка.
Накоя се изненада, но реши да не отвърне директно, а каза само:
— Моля се боговете да благословят този съюз.
Чумака се усмихна.
— Разбира се, както и всички ние. Е, до утре тогава.
Докато един слуга водеше Накоя към покоите й, тя се замисли дали неочакваните думи на Чумака не са верни.
Краката на маршируващите войници вдигаха прах.
Движеха се бавно, за да се съберат с останалите бойци, които чакаха на лагер до моста, бележещ границата на земите на Анасати. Накоя мълчеше, откакто бе седнала на възглавниците в големия паланкин на Мара. Каквото и да бе намислила Управляващата лейди, явно го пазеше за себе си и дойката предпочиташе да не задава въпроси. Въпреки че изпълняваше ролята на Първи съветник, не можеше да съветва, ако не я попитат. Но като дойка имаше право да изрази колебанията си. Припомни си непристойното поведение на Бунтокапи от снощи и каза горчиво:
— Надявам се, че ще можеш да го контролираш, господарке.
Мара се откъсна от мислите си и я погледна.
— Какво? А, Бунто. Той е като бик, надушил разгонени крави. Мозъкът му е между краката. Мисля, че е точният човек, който да ни даде това, от което имаме нужда.
Накоя промърмори нещо неразбрано. След като шокът от избора на Бунтокапи бе преминал, тя бе усетила основите на по-грандиозен план. Мара не целеше просто да даде контрола на Анасати, за да запази фамилията. След хитростта с планинските разбойници момичето й казваше само нещата, които смяташе, че трябва. Сякаш само за една нощ срамежливата храмова послушница бе порасла и вече не беше дете, а зряла жена. Накоя имаше притеснения и дори страхове заради опърничавата й наивност към мъжете, но Мара бе показала, че е агресивен играч в Играта на Съвета.
Накоя се замисли за силата и слабостите, за ходовете и могъществото на играчите с оглед на новата обвързаност на господарката й. Това, което бе забелязала в Бунтокапи, я убеждаваше, че обичната й Мара може да го е подценила. В третия син на Анасати имаше нещо опасно, което Накоя не можеше да определи. И докато с ужас мислеше какво може да се случи с уредения й дом под управлението на такъв лорд, гласът на Мара я стресна.
— Какво е станало пък сега?
Накоя надникна през завесите, примижа срещу слънчевата светлина и, видя войниците на Акома край пътя, където лагеруваха. Но не бяха готови за поход. Бяха се разделили на две групи, които се гледаха враждебно.
— Очевидно има неприятности — отвърна тихо Накоя.
Мара нареди на ескорта си да спре, дръпна завеските настрани и прати Кейоке да разбере какво става.
Командирът забърза към наежените войници. Двете групи се струпаха около него и няколко души заговориха едновременно. Кейоке им заповяда да замълчат, зададе им няколко кратки въпроса и се върна при Мара.