Мара разбираше, че с времето ще се наложи да преработи плановете, за да паснат на обстоятелствата. В съюзите и разпределението на власт в Играта на Съвета често имаше неочаквани промени. В много отношения решителността идваше преди средствата и методите. Щяха да минат години, преди грандиозната й схема да се развие напълно. Но женитбата с Бунтокапи беше първата малка стъпка. След отпътуването от Анасати бе открила надежда и могъщия копнеж на новите мечти.
Когато паланкинът стигна алеята към главната сграда, мечтите й бяха изместени от практически проблеми. В сумрака светеха повече светлини, отколкото обикновено. Мара зърна поне осемдесет души, струпани пред кухнята. Повечето ядяха от купи. Люджан вървеше между тях, говореше и ръкомахаше. При приближаването на ескорта мнозина от мъжете оставиха яденето и се изправиха. Останалите продължиха да се хранят, но изглеждаха нервни.
Мара погледна Накоя, но старицата беше заспала, успокоена от поклащането на носилката и следобедната жега. Паланкинът спря, а Люджан се приближи и се поклони учтиво, докато Кейоке помагаше на Мара. Бившият бандит заговори още преди да успее да го попита.
— Господарке, това са все достойни мъже, поне доколкото мога да преценя аз. Всички ще постъпят на служба при вас на драго сърце.
— Войници? — бързо попита Кейоке и пусна ръката на Мара.
— Само част от тях, за съжаление, командире. Но останалите са оръжейници, кожари, ковачи, майстори на колела и други умели занаятчии. Има и двама фермери.
— Добре — отвърна Мара. — Вече почти не ми остана земя за нови фермери. Колко са войниците?
— Трийсет и трима. — Люджан отстъпи с елегантност, по подходяща за танцьор, отколкото за воин, и помогна на събудилата се Накоя да слезе от носилката, но вниманието му остана насочено към господарката.
Мара пресметна.
— Това увеличава гарнизона ни до повече от триста души. Вече не сме безпомощни, само отчаяни.
— Трябват ни повече войници — обади се Накоя раздразнено и тръгна към къщата.
— Господарке, събирането на повече хора ще е трудно — каза Люджан. — Повикахме всички сиви войни в близост до земите ти. За повече ще трябва да попътуваме.
— Но знаеш къде да намериш още, нали? — заяви Мара.
Люджан се усмихна дръзко.
— Господарке, знам, че страдам от липса на смиреност, но съм живял във всяко бандитско убежище от тук до Амболина, откакто домът Котай падна. Поне знам къде да потърся.
— Колко време ти трябва?
Очите му проблеснаха палаво.
— Колко човека ти трябват, господарке?
— Хиляда. Две хиляди са по-добре.
— Ами, господарке, за хиляда ще ни трябват три-четири месеца. — Люджан се замисли. — Ако взема няколко доверени хора с мен, вероятно мога да се оправя за месец и половина. Но две хиляди…
Мара махна нетърпеливо и гривните й издрънчаха.
— Двайсет дни. Попълненията трябва да са тук и да се закълнат преди да измине месец.
Усмивката на Люджан премина в гримаса.
— Лейди, за теб бих се изправил срещу орда ездачи тюн, невъоръжен, но ти искаш да направя чудо.
Сенките скриха изчервяването на Мара. Тя се обърна и махна на Папевайо. Ударният водач се поклони мигновено.
— Подбери няколко добри мъже за Люджан. — Обърна се към бившия престъпник и го изгледа преценяващо. — Вземи и от старите, и от новите войници. Може би като попътуват заедно, ще открият, че си приличат повече, отколкото предполагат. — И добави: — Особено тези, които могат да стана кавгаджии.
Люджан не се притесни.
— Кавгаджиите не са новост за мен, господарке. — Усмивката му се разшири. — Трябва да призная, че преди да стана офицер, и аз си падах малко кавгаджия.
— Убеден съм — обади се Кейоке, който стоеше неподвижно в мрака и почти бяха забравили за него. Бившият бандит се стресна и незабавно се стегна.
— Люджан, искам да пътуваш колкото се може по-бързо и по-надалеч за дванайсет дни — нареди Мара. — Събери колкото се може повече хора. След това се върни. Ако не можеш да намериш две хиляди, намери двеста, ако не — двайсет, но да са добри бойци. — Люджан кимна и се поклони безупречно, което му спечели усмивка от Мара. — Сега покажи какви хора си ни довел.
Люджан поведе Мара и Кейоке към бедно облечените мъже. Всички се изправиха, щом лейди Акома приближи, а неколцина паднаха на колене. За изстрадалите престъпници тя изглеждаше като принцеса със скъпите си дрехи и бижута. Всички слушаха с уважение, докато Мара повтаряше предложението, което бе направила на Люджан и хората му в планините. Почти шейсет души се изправиха, за да получат подслон и задачи от Джикан, и Мара се усмихна, като видя как проблеснаха очите на хадонрата, щом взе да пресмята как ще използва уменията им. Оръжейниците щяха да са необходими, ако Люджан успееше да набере така мечтаните войници. После работниците последваха Джикан и глъчката намаля.