Това обясняваше някои неща, но не всички.
— На кого служеше?
Аракаси се поклони с грацията и опита на роден благородник.
— Бях слуга на лорд Тускай, преди псетата на Минванаби да го убият в битка. Бях неговият Главен шпионин.
Очите на Мара се разшириха.
— Главен шпионин?
Мъжът се усмихна, но в усмивката му нямаше веселие.
— Да, господарке. Има една сериозна причина да ме вземеш на служба. Бившият ми господар изхарчи много средства, за да изгради шпионската мрежа, която ръководех. С агенти във всеки град и в много от Великите домове. — Гласът му се понижи в странна смес от колебание и гордост. — Тази мрежа още съществува.
Кейоке зачеса брадичката си с палец.
Мара прочисти гърло и изгледа Аракаси, чието поведение се менеше непрекъснато.
— По-добре да не обсъждаме такива неща на открито. — Огледа се. — Уморена съм от пътуването. Ела в покоите ми след един час. Дотогава Папевайо ще се погрижи за теб.
Аракаси се поклони и тръгна след Папевайо, който му посочи да го последва към казармената баня.
— Главният шпионин на Тускай — прошепна Мара на Кейоке. — Татко винаги казваше, че лорд Тускай знае повече, отколкото е угодно на боговете. Хората се шегуваха, че държи магьосник с кристална топка в мазето си. Мислиш ли, че става въпрос за този Аракаси?
— Внимавай с него, господарке. Човек, който шпионира, няма почти никаква чест. Правилно го прати с Папе.
— Верният ми Кейоке — каза Мара, после кимна към парцаливите мъже, които очакваха заповедите й.
— Ще успееш ли да закълнеш тези хора пред натамито и да имаш време за баня и вечеря?
— Щом трябва. — Командирът сви рамене. — Боговете знаят как оцелях толкова дълго при толкова много работа.
Изкрещя команда, преди Мара да реагира, и парцаливите, но добре обучени войници послушно се строиха.
5.
Преговори
Вечерта премина в нощ.
В покоите на Мара трепкаха светлини. Параваните бяха отворени, за да пропускат ветреца, който поклащаше пламъчетата на лампите. Лейди Акома нареди да донесат чоча и остана за момент сама с Накоя, преди слугините да се върнат. Свали претенциозните гривни, подарени й от лорд Анасати, свали и мръсната пътна роба и избърса тялото си с влажен парцал. Банята щеше да почака за след срещата с Аракаси.
Накоя мълчеше, но очите й не се отделяха от младата господарка. И двете не продумваха. Мара прочиташе всичко в погледа й. Дойката смяташе, че е неопитна и глупава и че е опасно да се изправя срещу Бунтокапи. Той изглеждаше слабоумен, но беше могъщ воин и въпреки че бе само с две години по-голям, имаше опит в Играта на Съвета, докато Мара бе стояла в изолирания храм на Лашима.
Мара облече фина роба с цвят на шафран. Слугинята донесе чочата, остави широкия поднос в центъра на ниската масичка и се оттегли. Мара кимна на Накоя, че трябва да се погрижи за чашите и салфетките.
Двамата офицери и шпионинът се появиха в точно уреченото време. Мара изучаваше лицето му, докато мъжът се покланяше и сядаше между Папевайо и Кейоке. Стилът му беше безупречен, а маниерите отговаряха на дрехите, които носеше вместо просяшките парцали. Мара осъзна, че е виждала тази алена риза и преди — любимата дреха на Папевайо, която слагаше само при празнични поводи. Това, че я бе заел на Аракаси, беше забележителен жест. Явно през изминалия час бившият Главен шпионин на Тускай бе направил огромно впечатление на Първия ударен водач на Акома. Това беше сериозна препоръка, защото Мара, подобно на баща си, имаше силно доверие в инстинктите на Папевайо.
— Люджан обясни ли ти какво правим тук? — попита тя.
Аракаси кимна.
— Да. Той продължава да търси сиви воини, които да постъпят на служба. — Помълча и добави: — Но с всеки нов набор се засилва шансът да се появят шпиони. Скоро няма да може да се вярва на новите.
— И ти може да си агент — прекъсна го Накоя.
— Стара майко, няма да спечеля нищо, ако лъжа. — Аракаси хвана каната с чоча, поемайки ролята на Накоя с безупречна лекота. Напълни почтително чашата на Мара, след което наля на Накоя, Кейоке, Папевайо и накрая на себе си. — Ако бях шпионин на друг дом, просто щях да постъпя на работа и да пратя вест колко отчаяно е положението ви. След това щяха да дойдат убийци, може би със следващите попълнения. Тогава нямаше да има полза от подозренията ти, защото щеше да бъдеш убита заедно с господарката си. — Той остави каната. — А ако не виждах възможност за мен и агентите ми, щях да се направя на фермер, да изчезна през нощта и повече да не ви закачам.