Мара кимна.
— В логиката ти няма пролуки. Кажи ни какво трябва да знаем за теб.
Той отговори искрено.
— За двайсет години трябваше да изградя и управлявам шпионска мрежа в цялата империя. В момента тя съперничи на най-добрите, включително на тази на Военачалника. Имам агенти, които работят за други Главни шпиони, както и един, който не е задействан досега. Пазя го за изключително важен случай…
Кейоке се наведе напред.
— Унищожението на дома ти не е ли било изключителен случай?
Аракаси не обърна внимание на грубостта му, а продължи:
— Никой агент не можеше да помогне на господаря или да предотврати съдбата му. Особено този, за когото споменах. Той работи в Имперската канцелария, в щаба на Военачалника.
Дори Кейоке не успя да скрие учудването си. Главният шпионин продължи:
— Господарят ми имаше големи идеи, но твърде скромно богатство. Толкова се беше съсредоточил в събирането на информация, че не можеше да я ползва успешно. Може би ако аз нямах толкова амбициозни изисквания… — Аракаси остави чашата си с леко изтракване. — Ако Минванаби не се бяха уплашили от възможността на господаря ми да предугажда всеки техен ход, Тускай можеше да е един от най-могъщите домове в империята. — Въздъхна със съжаление. — Но „можеше“ е като пепел, хвърлена на вятъра. Атаката беше проста и целенасочена. Воините ни бяха пометени с брутална сила. Тогава разбрах, че от агентите ми няма полза, ако информацията им не може да се прилага.
Кейоке почти не бе докоснал чашата си. Очите му блестяха над вдигащата се пара.
— Къде са агентите ти сега?
Аракаси се обърна без колебание към Мара.
— Лейди, няма да разкрия кои са те. Прости ми, ако те обиждам. Все още дължа много на бившите служители на господаря ми и няма да ги излагам на допълнителна опасност. Ако ни приемете на служба, ще искам същата спогодба, която имахме с лорд Тускай.
Мара прие предупреждението на Кейоке с почти незабележимо кимване и попита:
— И какви бяха те? — И зачака нетърпеливо отговора.
— Аз ще се занимавам с куриерите и контактите и само аз ще знам имената на агентите и как да се свържа с тях. Вие ще знаете само къде служат.
Кейоке остави чашата си рязко, най-близката демонстрация на гняв, която Мара бе виждала у него.
— Тези изисквания са неразумни!
— Командире — каза Аракаси. — Не се правя на интересен. Може да не съм служил така добре на господаря си, но защитавам тези, чиято задача е не по-малко опасна от задачите на войниците на бойното поле. Шпионите умират срамно на въжето. Моите хора рискуват живот и чест за господар, когото не биха предали. Подсигурявам се, че каквото и да стане, господарят също няма да може да ги предаде.
Огледа несигурните им изражения и поясни:
— Когато смазаха Тускай, Минванаби разпитваха господаря ми… — Тъмните му очи се спряха върху Мара, гласът му затихна. — Няма нужда да разкривам подробности. Знам за това само защото един от хората ми е бил помислен за мъртъв и е видял с очите си, преди да избяга. Мъчителят на Джингу е много опитен. Господарят ми не би могъл да скрие информацията, въпреки че бе смел човек. Лейди, прецени сама: ако искаш моите услуги и услугите на хората ми, ще трябва да ни приемеш на доверие.
— А ако не искам?
Аракаси замръзна. След това бавно обърна длани нагоре в знак на покорство.
— Тогава ще се върна в хълмовете.
Мара наклони глава на една страна. Най-сетне мъжът показваше искрени чувства. За него носенето на цветовете на някой дом беше по-важно, отколкото показваше. Така че тя попита загрижено, за да не го засрами още повече:
— А след това какво?
Аракаси сви рамене.
— Лейди, работил съм много неща, за да поддържам маскировката си. Мога да поправям каруци, да свиря на флейта, да пиша и да смятам. Освен това, ако трябва да съм честен, имам талант и като просяк. Ще се оправя.
Кейоке го изгледа пронизващо.
— Мисля, че би могъл да работиш честно и да живееш охолно. Защо тогава се мотаеш из горите с разбойниците?
Аракаси сви рамене, сякаш недоверието към мотивите му не беше важно.
— Поддържам връзка със Сарик и други от Тускай. Често продавам плячката им в градовете, като се възползвам от таланта си. Чрез тях се запознах с Люджан и бандата му. Тъкмо бях стигнал в лагера на Сарик, когато се появи Люджан. Реших да дойда и да видя каква е тази странна работа. — Поклони се на Мара. — Трябва да призная, че се възхищавам как изкривяваш традициите, за да са ти от полза, лейди.