Куриерчето изтича с трополящи сандали, слугинята го последва. Мара прибра един кичур коса зад ухото си и продължи да преглежда документите. Нека Бунтокапи се забавлява с прислужниците, нека ходи на лов и си играе на войник. Това го държеше зает, което беше хубаво. И й позволяваше да преглежда търговските отчети, които пристигаха ежедневно. Мара продължаваше да ръководи делата на Акома, доколкото й беше позволено. И се учеше. Всеки ден разбираше все повече какво наистина прави един дом велик.
— Чудя се, дали имам по-актуални карти? — замисли се тя на глас.
— Господарке? — попита последният останал слуга.
Мара се взираше замислено някъде между пергаментите и трупа на сарката. Щом лордът заминеше пак на лов или до Сулан-Ку да залага, или да се забавлява с жените от Тръстиковия живот, щеше да претърси кабинета на баща си за карти. Поправи се: това вече не беше кабинетът на баща й, а на съпруга й, който беше враг.
Червеното вино се разля по покривката, а рогът, хвърлен от Бунтокапи, изтрака покрай чиниите. Той примигна сякаш изумен от собствената си сила, но гневът му не премина.
— Жено, стига си ме тормозила!
Силата на гласа му накара пламъците на лампите да затрептят. Мара стоеше тихо до съпруга си, който допреди миг припяваше нестройно на двама музиканти.
— Не виждаш ли, че се наслаждавам на изпълнението? Нали все искаш да чета поезия и да слушам музика? Как да слушам, като постоянно ми дрънкаш?
Мара прикри гримасата си. Хвалбите на Бунтокапи бяха породени от дъщерята в двойката, която беше доста надарена, и плътта, показваща се в откритото деколте, очевидно вдигаше сериозно качеството на изпълнението. Но имението трябваше да се управлява и Мара решително вдигна пергамента от пътя на разлятото вино.
— Милорд, тези решения не могат да чакат…
— Ако кажа, значи ще чакат! — Викът на Бунтокапи накара слугата, който се бе приближил с кърпа и леген с вода, да побърза с чистенето. — Тихо, жено.
Мара седна послушно до него, а слугата почисти и се изнесе максимално бързо. Зачервеният Бунтокапи махна на музикантите да продължат и се съсредоточи върху песента на момичето. Но търпеливото натрапчиво присъствие на Мара го изнервяше и след малко той попита:
— Оф, какво има?
Музикантите за миг спряха, после започнаха колебливо последния куплет. Мара подаде мълчаливо свитъка на Бунтокапи и му показа, че носи още шест. Той погледна набързо първия.
— Това са сметките от имението. Защо ме занимаваш с тях? — Погледна я, забравил за музикантите, които отчаяно чакаха да им заповяда да спрат и поради липса на подобна команда повтаряха края на песента.
— Това е твоето имение, съпруже — отвърна Мара покорно. — Никой не може да похарчи и монета от богатството ти без твое позволение. Някои търговци от Сулан-Ку пращат учтиви, но настоятелни молби да им се плати.
Бунтокапи се почеса по слабините, докато разглеждаше сметките.
— Жено! — В този миг музикантите завършиха песента и гласът му се извиси в тишината. — Имаме ли средства да платим? — И се огледа, сякаш стреснат от собственото си викане.
— Разбира се, съпруже.
Той понижи глас.
— Тогава им плати. — Намръщи се. — И защо ти ме занимаваш с тази работи? Къде е Джикан?
Мара посочи свитъците.
— Ти му нареди да не те занимава с тези неща, съпруже. Той се подчинява, но като го избягваш, няма да решиш проблемите.
Раздразнението на Бунтокапи премина в гняв.
— Значи жена ми трябва да ме тормози като писар! И ще трябва да одобрявам всяко нещо, което трябва да се свърши, а?
— Това е твоето имение — повтори Мара. Чакаше с напрежение да й се удаде възможност да предложи да поеме управлението на къщата.
Вместо това той въздъхна с абсолютно неочаквано примирение.
— Вярно. Явно ще трябва да свикна с тези трудности. — Очите му пробягаха по купчината свитъци и после по надутия корем на Мара. — Ти гледай да не се претовариш, жено. Легни си. Ако ще преглеждам документи цяла нощ, ще оставя музикантите да ми свирят.
— Съпруже… — Мара спря, усетила, че е направила грешка, а Бунтокапи скочи на крака, хвана я за раменете и я изправи грубо. Ръцете й инстинктивно се спуснаха да защитят растящия в нея живот. Това спря насилието на съпруга й, но не укроти гнева му.