— Може би — обади се Кейоке.
— Ха! — възкликна горчиво Бунто. — Това е Минванаби, или майка ми е родила тъпо куче. — Обърна се към старшите офицери. — Преди да се оженя, знаех за враждата между Джингу и Акома. Наскоро баща ми ме предупреди да очаквам внезапно нападение. — Намръщи се. — Мога да се закълна, че е знаел точно за това сега.
Бунтокапи направи пауза, но не сподели какво друго мисли по въпроса. После продължи почти сърдито:
— Лорд Джингу смята мъжете си за най-добри в империята, а мен, вашия лорд, за глупаво говедо. И явно е станал достатъчно дързък, за да рискува да разгневи баща ми. Но все пак не е толкова силен и нагъл, че да нападне открито, а? Нека му покажем, че греши за първите две. — Засмя се грубо. — И е прав за последното. — Обърна се към Кейоке. — Мисля, че вече имаш план, командире, нали?
Кейоке се наведе с безизразно лице и посочи с камата си мястото, където пътят се стесняваше.
— Смятам, че можем да ги удържим тук почти без усилия, милорд.
Бунтокапи поглади пискюлите на ножницата си и отсече:
— По-добре да ги оставим да влязат в долината, да пратим отряд зад гърба им и да ги заклещим.
Кейоке огледа рисунката на стапящата се светлина, опитваше се да си спомни всяка подробност на терена от последния си патрул. След това каза:
— Можем да разположим незабелязано отряд горе на билото, преди да се съмне. Разбойниците няма да могат да отстъпят и едно бързо нападение от тази страна ще ги прекърши.
— Умно. Но мисля да не нападаме. — Бунтокапи се намръщи и започна да обяснява. — Ще си стоим тихо, като уплашени пиленца, нали така? Щом ни подминат и навлязат в долинката, ще почнем да ги обстрелваме с лъкове и да хвърляме камъни.
— Но така ще се измъкнат — обади се Люджан.
Бунтокапи се почеса по челюстта, докато разучаваше скицата.
— Няма. Ще ги ударим точно преди да стигнат втория превал, така че да решат, че са се сблъскали с предния ни патрул. Но повечето ни хора ще чакат в засада в тила им. — Усмихна се с кръвожадно нетърпение. — Ще решат, че основният гарнизон на Акома е пред тях и пази границите на имението. Ще се втурнат обратно под обстрел, право към нашите мечове и щитове. — Направи пауза и добави: — Папевайо, ти ще отидеш с Люджан от другата страна на долината. Вземи… всички, без петдесетимата най-добри стрелци. Кейоке ще се прикрие с двайсет от тях на високия склон до прохода. — Нетърпението му се засили съвсем. — Кейоке, когато разбойниците приближат, накарай хората си да викат и да вдигат прах, та врагът да си помисли, че сте цяла армия. Ако продължат да напредват, започнете да ги обстрелвате.
Преметна лъка си през рамо.
— Другите трийсет ще се разположат по склона над бандитите, за да са на по-добра позиция. Аз ще ги водя.
Кейоке кимна, спомнил си тренировките в казармата. Бунтокапи беше бавен с меча, но с лък беше истински демон.
Възбуденият лорд даде последни заповеди на Папевайо, за да се подсигури, че нито един бандит няма да се измъкне.
Кейоке се въсеше под сенките на шлема си, но се възхищаваше на дръзкия план. Бунтокапи очакваше победа и ако смелият му план успееше, врагът наистина щеше да е обречен.
Бунтокапи се надигна и махна на стрелеца на отсрещния склон. Мъжете в клисурата не видяха сигнала му, защото сутрешната мъгла на дъното скриваше всичко на повече от десетина метра. Слънцето едва бе започнало да оцветява в червено източните върхове и мъглата щеше да се задържи поне още два-три часа.
Нашествениците тъкмо бяха започнали да се надигат. Едни се облекчаваха, други се миеха в потока или събираха сухи дърва, за да сварят чай. Малцина носеха доспехи. И да имаха стражи, те не се различаваха от останалите, които търкаха сънено очи. Бунтокапи се засмя на тази очевидна липса на дисциплина. Избра си мишена — един клекнал по нужда мъж — и стреля. Мъжът падна и битката започна.
Стрелците на Акома стреляха едновременно. Поне трийсетима от нападателите бяха поразени, преди останалите да успеят да реагират. Лагерът се разжужа като кошер. Мъжете се засуетиха за прикритие, зарязаха завивките си и котлетата на огньовете. Бунтокапи се засмя злобно и стреля пак. Стрелата му удари един нашественик в слабините, той падна в краката на свой другар и го събори.
Твърде много мъже бяха натъпкани на тясно място и паниката им правеше избиването лесно. Още двайсет бяха повалени, преди останалите да организират някакъв ред. Отдолу започнаха да се разнасят команди. Стрелците на Акома вече бяха по-затруднени да намират мишени, защото противникът използваше всяко дръвче, камък и яма, за да се прикрие. Въпреки това стрелите рядко пропускаха.