Едва успяха да го съживят. Докато Бабалу го разтриваше и се стараеше да му налее бренди в устата, Джоу събуди гълъбиците и им нареди да разпалят огъня в печките, да сгреят вода и да напълнят коритото. Потопиха вътре посинелия странник и го държаха така, докато най-сетне той взе да идва на себе си и отрони няколко думи. Носът, краката и ръцете му бяха попарени от студа. Бил селянин от мексиканския щат Сонора, тръгнал като хиляди свои сънародници към златните залежи на Калифорния, обясни им той. Наричал се Джак — име на гринго, което очевидно не беше неговото, но пък и никой в този дом не използваше собственото си име. През следващите часове непознатият на няколко пъти се изправяше пред прага на смъртта, но точно когато изглеждаше, че повече нищо не може да се направи за него, той се връщаше от отвъдното и поглъщаше няколко глътки алкохол. Към осем часа, когато най-сетне бурята утихна, Джоу каза на Бабалу да отиде да доведе доктора. Мексиканецът, който до този миг лежеше неподвижен и дишаше на пресекулки като риба, я чу, отвори очи и стресна всички със страховито си „не“. Никой не бивало да знае, че е тук, настоя той толкова ожесточено, че не посмяха да му противоречат. Обясненията бяха излишни, явно имаше вземане-даване с правосъдието, а селото с бесилка на площада бе последното място на света, където беглец би потърсил убежище. Само страшната буря го бе принудила да похлопа на вратата им. Елайза не каза нищо, но не бе изненадана от съпротивата на мексиканеца — тя подушваше злото у него.
След три дни Джак бе вече възвърнал част от силите си, но му окапа върхът на носа, а пръстите на едната му ръка започнаха да почерняват и да гангренясват. Ала и този път не успяха да го убедят, че намесата на лекар е неизбежна — предпочитал да се разложи лека-полека, отколкото да увисне на бесилката, заяви им той. Джоу Трошикокали събра хората си в другия край на бараката и шепнешком стигнаха до заключението, че пръстите трябва да бъдат отрязани. Всички обърнаха очи към Бабалу Лошия.
— Аз? Дума да не става!
— Бабалу, кучи сине, не ми се прави на госпожица! — викна разярена Джоу.
— Направи го ти, Джоу, не ме бива за тази работа.
— След като разсичаш цял елен на части, ще се справиш и с това. Какво толкова, два нищо и никакви пръста!
— Да посегнеш на животно, е едно, а на християнин съвсем друго.
— Не мога да повярвам! Ама че копеле, с ваше извинение, момичета, да ми откаже такава дребна услуга! Малко ли съм направила за теб, неблагодарнико!
— Прощавай, Джоу, но никога не съм посягал на човешко същество…
— Какви ги дрънкаш! Нали уж беше убиец! Защо си лежал в затвора?
— За кражба на добитък — призна великанът, готов да заплаче от унижение.
— Аз ще се заема — намеси се Елайза пребледняла, но решително.
Всички се втренчиха смаяни в нея. Дори Том Без Племе изглеждаше по-годен за подобна операция от слаботелесното Чилийче.
— Трябва ми много остър нож, чук, игла, конец и чисти парцали.
Бабалу се хвана за главата ужасен и седна на пода, а жените започнаха да подготвят необходимото в почтително мълчание. Елайза преговори наум наученото при Дао Циен в Сакраменто, когато вадеха куршуми и зашиваха рани. Щом тогава го бе вършила, без да трепне, защо да не го стори и сега, помисли си тя. Най-важното според приятеля й бе да се избегне кръвоизлива и възпалението. Не беше го виждала да отстранява крайници, но когато лекуваха нещастниците с отрязани уши, той споделяше, че по други географски ширини за същото престъпление режели ръце и крака. „Брадвата на палача е бърза и не оставя тъкан върху чуканчето“, бе казал тогава Дао Циен, като се позоваваше на уроците на доктор Ебенизър Хобс, който имал опит с ранени от войната и му бе показал как да го прави. Слава Богу, че в случая става дума само няколко пръста, рече си Елайза.
Трошикокали се зае да упоява пациента с алкохол, докато той изпадна в несвяст, а в това време Елайза дезинфектираше ножа, нажежавайки го до червено. Тя нареди да сложат Джак на един стол, накваси ръката му в леген с уиски и после я постави на ръба на масата с разтворени пръсти. Измърмори една от молитвите на мама Фресия и когато реши, че е готова, направи знак на момичетата да хванат здраво пациента. Опря ножа върху пръстите му, удари силно с чука и острието потъна, сряза чисто костите и остана забито в масата. От корема на Джак се изтръгна дълбоко стенание, но той беше така упоен, че дори не усети кога Чилийчето го заши, а Естер го превърза. Мъчението приключи за броени минути. Елайза гледаше втренчено отрязаните пръсти и с усилие потискаше желанието си да повърне, докато гълъбиците налагаха Джак върху една от рогозките. Бабалу Лошия, който бе стоял възможно най-далеч от зрелището, се приближи срамежливо с бебешката шапка в ръце.