— Проклет малчуган! Какво правеше там вътре! — кореше Джоу индианчето, като го прегръщаше, целуваше и щипеше, за да си поеме дъх.
Ако бараката не беше толкова настрана, щеше да пламне цялото село, отбеляза после шерифът, а той имаше опит с пожарите — често явление по тези места. Заревото привлече дузина доброволци, които се хвърлиха да гасят пламъците начело с ковача, ала вече беше прекалено късно и те успяха да спасят единствено коня на Елайза — в първоначалната бъркотия никой не се бе сетил за него и той стоеше завързан под навеса, обезумял от ужас. Тази нощ Джоу Трошикокали загуби всичко, което притежаваше на този свят, и за пръв път я видяха да пада духом. Прегърнала детето, тя проследи опустошението, без да може да сдържи сълзите си, и когато останаха само няколко димящи главни, зарови лице в огромните гърди на Бабалу, чиито вежди и мигли бяха здравата опърлени. До този момент четирите момичета смятаха господарката си за непоклатима, но щом я видяха да рухва, също избухнаха дружно в плач: грозд от фусти, разрошени коси и разтреперана плът. Но мрежата за взаимопомощ бе започнала да действа още преди да е угаснал огънят и за по-малко от час бе намерено убежище за всички в няколко къщи на селото, а един от златотърсачите, когото Джоу бе спасила от дизентерията, тръгна да събира парични подаяния. Чилийчето, Бабалу и момчето — тримата мъже в групата, — прекараха нощта в ковачницата. Джеймс Мортън сложи два дюшека с дебели завивки край неугасващото ковашко огнище и поднесе на своите гости великолепна закуска, приготвена старателно от съпругата на проповедника, който в неделя громеше велегласно безсрамното упражняване на порока, както сам наричаше дейността на двата бардака.
— Сега не е време за превземки, клетите християни зъзнат — заяви съпругата на преподобния, когато се появи в ковачницата със заешка яхния, гърненце шоколад и канелени сладки.
Същата госпожа обиколи селото, за да събере дрехи за останалите по фусти гълъбици и благопристойните дами проявиха щедрост. Всички те избягваха да минават покрай локала на другата мадам, но Джоу Трошикокали уважаваха, защото по време на епидемията им се бе наложило да опират до нея. Доста време четирите разпътници ходиха облечени като непорочни девици, със закопчани от горе до долу рокли, докато си набавят по-привлекателни одежди. В нощта на пожара жената на пастора пожела да отведе Том Без Племе у дома, но детето се вкопчи във врата на Бабалу и никой не можа да го откъсне оттам. Великанът прекара дълги безсънни часове край Чилийчето и момчето, свити на кравай под двете му ръце, възмутен от изненаданите погледи на ковача.