— Аз съм Елайза Съмърс. Не ме ли помните? — промълви малката.
Възползвайки се от пътуването на мис Роуз до Сантяго заради портрета и от редките появи вкъщи на Джереми Съмърс през онези дни, тъй като избите в кантората му се наводнили, Елайза решила да иде на процесията и не оставила на мира мама Фресия, докато не се съгласила. Господарите забранявали на бавачката да споменава пред детето за католически и за индиански обреди, а още по-малко да му позволява да ги гледа, но и тя самата умирала от желание да зърне Майския Христос поне веднъж в живота си. „Съмърсови изобщо нямало да научат“, рекла си тя. И тъй, двете излезли тихомълком от къщи, спуснали се по хълма пеша, качили са на някаква каруца, която ги оставила близо до площада, и се вмъкнали във върволица разкаяни индианци. Всичко щяло да се развие според плановете им, ако сред царящата суматоха и неразбория Елайза не била изпуснала ръката на мама Фресия, а тя, завладяна от всеобщата истерия, тъй и не усетила. Елайза завикала, но гласът й потънал сред ехтежа на молитвите и траурния грохот на барабаните на религиозните братства. Хукнала да търси бавачката си, но под тъмните наметала всички жени изглеждали еднакво, а и крачетата й се пързаляли по каменната настилка, покрита с кал, восък от свещите и кръв. Скоро отделните колони се слели в едно-единствено множество, повлякло се като ранен звяр, църковните камбани бясно звънели, корабните сирени на пристанището бучали. Елайза не знаела колко време е стояла така, вцепенена от ужас, докато малко по малко мислите започнали да се проясняват в главата й. Междувременно шествието се поуспокоило, всички коленичили, а на подиума пред църквата самият епископ отслужил литургия с песнопения. Елайза понечила да тръгне към Серо Алегре, но се изплашила, че тъмнината ще я свари, преди да стигне у дома. Никога не била излизала самичка и не умеела да определя посоките. Решила да стои на едно място, докато тълпата се разпръсне — може би тогава мама Фресия щяла да я открие. В този момент очите й се спрели на високия рижав мъж, увиснал на паметника насред площада и разпознала болния, когото двете с бавачката лекували. Без колебание си проправила път към него.