Три дни след като губернаторът обяви цена за главата на Хоакин Муриета, в пристанището на Сан Франсиско хвърли котва параходът „Нордърнър“ с двеста седемдесет и пет чувала писма и Лола Монтес на борда. Това бе най-известната куртизанка в Европа, но нито Дао Циен, нито Елайза бяха чували името й. Двамата се намираха по случайност на кея — бяха отишли да приберат пратката с китайски лекарства, които им носеше от Шанхай един от моряците. Отначало решиха, че причината за карнавалната олелия е пощата — никога не бе пристигал толкова изобилен товар, — но празничната заря ги извади от заблуждение. От града, навикнал на всякакъв род чудеса, се бе стекла тълпа от мъже, любопитни да зърнат несравнимата Лола Монтес, която пристигаше откъм Панамския провлак, предшествана от фанфарите на славата си. Неколцина щастливци я свалиха на ръце от кораба с почести, достойни за кралица. И точно такова беше поведението на прочутата амазонка, докато приемаше възторжените възгласи на почитателите си. Шумотевицата изненада Елайза и Дао Циен, защото те нямаха представа коя е красавицата, но околните бързо ги осведомиха: незаконородена ирландка с най-обикновено потекло, която се представяше за благородна балерина и испанска актриса. В танците беше по-тромава и от гъска, а артистичността й се свеждаше до прекомерна суета, но името й предизвикваше разюздани видения на велики съблазнителки от Далила до Клеопатра. Точно затова пощурялото множество се стичаше да я приветства. Мъжете идваха не заради таланта й, а за да се уверят с очите си в страховитата й проклетия, в легендарната й хубост и необуздан нрав. Безочието и дързостта бяха единствената й дарба, но очевидно беше напълно достатъчна, за да пълни тя театрите, да харчи колкото цяла войска, да трупа накити и обожатели и да си позволява епични гневни изблици. Бе обявила война на йезуитите, бяха я изгонили от няколко града, но върховният й подвиг бе разбитото кралско сърце. Лудвиг I Баварски бил добър, благоразумен и пестелив човек цели шейсет години, докато Лола Монтес не се изпречила на пътя му и с няколко смъртоносни завъртания не го превърнала в кукла на конци. Монархът загубил ума, здравето и честта си, а тя опразнила хазната на малкото му кралство. Влюбеният Лудвиг й дал всичко, което пожелала, включително титлата графиня, но не успял да накара поданиците си да я харесат. Ужасните обноски и невижданите прищевки на дамата будели ненавист у гражданите на Мюнхен и накрая те се изсипали на улицата и поискали изгората на краля да бъде прогонена. Вместо да подвие опашка, Лола посрещнала тълпата с камшик в ръка и ако не били верните й слуги да я напъхат насила в каретата и да я закарат до границата, хората щели да я разкъсат. Обезумял от отчаяние, Лудвиг I се отказал от престола, готов да я последва в изгнанието, ала без корона, власт и банкова сметка господинът не струвал вече пукната пара и красавицата просто му обърнала гръб.