— Мъжът трябва да чувства превъзходството си над теб — обясни й търпеливо мис Роуз.
— Това е голямо усилие — отговори Елайза, без да се трогне.
Джереми Съмърс не можа да възпре лавината от разходи, подети от сестра му. Мис Роуз купуваше платове на едро и бе определила две прислужнички, за да шият по цял ден прекопираните от списанията нови рокли. Задлъжняваше повече от разумното към моряците контрабандисти, за да си достави парфюми, турско червило, беладона и въглен за загадъчност на погледа и крем от счукани перли за почистване на лицето. За пръв път не й оставаше време да пише, защото непрекъснато се занимаваше с английския офицер, комуто осигуряваше включително сухар и консерви, за да си ги вземе в открито море — всичко домашно приготвено и поставено в прелестни буркани.
— Елайза направи това за вас, но е твърде стеснителна, за да ви го предаде лично — казваше му тя, без да признае, че Елайза готви каквото й поръчат, без да пита за кого е, и тъкмо затова се учудваше, когато той й благодареше.
Майкъл Стюард не остана безразличен към похода за неговото завоюване. Пестелив в думите, изразяваше признателността си в кратки, сдържани записки на хартия с щемпела на флота, а когато беше на сушата, започна да се явява лично с разкошни букети. Бе изучавал езика на цветята, но тази проява на изтънченост бе напразна, защото нито мис Роуз, нито някой друг по тези тъй отдалечени от Англия земи не бе чувал каква е разликата между розата и карамфила, а още по-малко подозираше, че разцветката на панделката крие особен смисъл. Усилията на Стюард да поднася цветя във все по-пламенни багри — от бледорозовото, през всички разновидности на червеното, до най-ярко пурпурното, като израз на все по-силната му страст — бяха напълно безсмислени. Постепенно офицерът съумя да преодолее стеснението си и първоначалната му мъчителна необщителност прерасна в досадна за събеседниците бъбривост. С въодушевление излагаше нравствените си възгледи за дреболии и често потъваше в безполезни разяснения във връзка с морските течения и корабните карти. Той определено изпъкваше в силовите спортове, в които проявяваше устрем и здрави мускули. Мис Роуз го молеше да им показва акробатически упражнения, увиснал на някой клон в градината, и след известно настояване успя дори да го убеди да им изиграе някакъв украински танц с впечатляващи подскоци, завъртания и салтоморталета, който бе научил от друг моряк. Мис Роуз постоянно ръкопляскаше с преувеличена възхита, а Елайза наблюдаваше сериозно и невъзмутимо, без да изказва мнение. Така изминаха седмици, докато Майкъл Стюард претегляше и преценяваше последиците от замислената стъпка и пишеше писма до баща си, за да сподели своите намерения. Неизбежното бавене на пощата проточи неизвестността за няколко месеца. Бе най-сериозното решение в живота му, изискващо много повече безстрашие от сраженията срещу вероятните тихоокеански врагове на Британската империя. Най-сетне, на една от музикалните вечери, след стотина репетиции пред огледалото, Стюард успя да сглоби парчетата на своята разпадаща се смелост, да подсили изтънелия си от уплаха глас и да пресрещне мис Роуз в коридора.
— Трябва да поговоря с вас насаме — прошепна той.