Тя го отведе в салончето за шев. Предчувстваше какво ще чуе и изненадана от собствената си възбуда, усети как бузите й горят, а сърцето й бясно препуска. Намести измъкналата се от кока къдрица и крадешком попи потта, избила по челото й. Майкъл Стюард си рече, че никога не бе я виждал толкова прекрасна.
— Мисля, че вече сте отгатнали какво имам да ви кажа, мис Роуз.
— Да се гадае, е опасно, мистър Стюард. Слушам ви.
— Става въпрос за чувствата ми. Без съмнение знаете за какво става дума. Трябва да ви уверя, че намеренията ми са безукорни и напълно сериозни.
— Не допускам друго у човек като вас. Мислите ли, че чувствата ви са споделени?
— Това единствено вие можете да кажете — заекна младият офицер.
Останаха загледани един в друг, тя с вдигнати в недоумение вежди, а той — изплашен, че таванът ще се срути отгоре му. Решен да действа, преди магията на мига да отлитне, младежът я обхвана през раменете и се наведе да я целуне. Втрещена от изумление, мис Роуз не можа да помръдне. Почувства влажните устни и меките мустаци на офицера върху устата си, без да проумява какво, по дяволите, се бе объркало, и когато най-сетне се окопити, рязко го отблъсна.
— Какво правите? Не виждате ли, че съм много по-стара от вас? — ахна тя и изтри устни с опакото на дланта си.
— Какво значение има възрастта! — промълви офицерът, слисан, защото бе пресметнал, че мис Роуз е на не повече от двайсет и седем години.
— Как смеете! Да не сте полудели?
— Но вие… вие ми дадохте да разбера… не може да съм се заблудил така! — запелтечи горкият момък, смазан от срам.
— Нужен сте ми за Елайза, не за мен! — възкликна възмутено мис Роуз и хукна към стаята си. Злополучният кандидат поиска наметалото и шапката си и си тръгна, без да се сбогува с никого. Повече не стъпи в техния дом.
От един ъгъл в коридора Елайза чу всичко през открехнатата врата на салончето за шев. Тя също бе озадачена от вниманието към офицера. Мис Роуз винаги се отнасяше с такова безразличие към своите кандидати, че привикна да я смята за старица. Едва през последните месеци, когато мис Роуз се отдаде телом и духом на играта на прелъстяването, Елайза обърна внимание на великолепната й осанка и блестящата й кожа. Реши, че тя е лудо влюбена в Майкъл Стюард, и не й мина през ум, че идиличните обеди на полето под японските слънчобрани и маслените бисквити за разтуха по време на дългите плавания са военна хитрост на нейната закрилница, за да впримчи офицера и да й го поднесе наготово. При тази мисъл сякаш някой я блъсна с юмрук в гърдите и дъхът й спря — последното, което би желала на този свят, бе уговорен зад гърба й брак. Елайза бе в плен на току-що разразилата се вихрушка на първата любов и се бе заклела с непоколебима увереност, че не ще се омъжи за друг.
Елайза Съмърс срещна за пръв път Хоакин Андиета в един петъчен ден през май 1848 г., когато той пристигна у тях с каруца, теглена от няколко мулета и пълна догоре със стоки на Британската компания за внос-износ. Караха персийски килими, лампи от кристални мъниста и сбирка от фигурки от слонова кост, поръчани от Фелисиано Родригес де Санта Крус за обзавеждането на новата му къща на север. За такива ценни предмети пристанището бе опасно място и за по-голяма сигурност ги складираха у Съмърсови, докато дойде време да ги превозят до крайното местоназначение. Когато предстоящата част от пътя бе по суша, Джереми наемаше въоръжена охрана, за да пази товара, но в този случай щеше да го прати до получателя с чилийска шхуна, която вдигаше котва след седмица. Андиета бе облечен с единствения си старомоден и безличен изтъркан костюм, без шапка и без чадър. На смъртнобледото му лице още по-ярко изпъкваха искрящите му очи, а черната му коса лъщеше, навлажнена от ранния есенен дъждец. Мис Роуз излезе да го посрещне, а мама Фресия, с неизменната връзка ключове, окачена на кръста, го отведе до най-отдалечения двор, където се намираше складът. Младежът построи работниците в редица на неудобното място и те с мъка започнаха да си предават сандъците от ръка на ръка сред плетеницата от закривени стълби, надвесени една над друга тераси и безполезни беседки. Докато той броеше, отмяташе и записваше в тефтера си, Елайза се възползва от своята способност да става невидима и впери очи в него. Два месеца по-рано бе навършила шестнадесет години и бе готова за любовта. Когато видя ръцете на Хоакин Андиета с дълги, изцапани с мастило пръсти, и го чу да дава отривисти нареждания на работниците с плътния си глас, звучен и свеж като ромона на река, вълнението я облада до кости, а непреодолимото желание да се приближи и да вдъхне мириса му я накара да напусне убежището си зад няколко декоративни палми в големи саксии. Мама Фресия, заета с ключовете, мърмореше, че мулетата са измърсили входа, и не забеляза нищо, но мис Роуз зърна с крайчето на окото си пламналото лице на девойката. Не му придаде значение, защото служителят на брат й, й се стори невзрачна особа, най-обикновена сянка сред многото други през облачния ден. Елайза се изгуби по посока към кухнята и няколко минути след това се появи отново с чаши и кана портокалов сок, подсладен с мед. След като дълги години бе пазила равновесие с книга на главата, без изобщо да се замисля, сега за пръв път в живота си тя осъзна как пристъпва, как се поклащат бедрата й, как се полюшва тялото й, как се огъват ръцете й, как шията й се издига от раменете към брадичката. Прииска й се да бъде красива като великолепната мис Роуз на младини, когато я бе извадила от превърнатия в бебешка люлка сандък от марсилски сапун, да притежава глас на славей като госпожица Апългрен, когато пееше шотландски балади, да се носи с непостижимата лекота на учителката си по танци, но също тъй й се прииска да умре на място, сразена от някакво чувство, което я пронизваше с неистова сила като меч, от което усещаше вкус на топла кръв в устата си и което, дълго преди да е в състояние да го изрази, тегнеше над нея със страшната сила на идеализираната любов. Много години по-късно, загледана в стъкленицата с джин със запазената вътре човешка глава, Елайза щеше да си спомни своята първа среща с Хоакин Андиета и отново щеше да изпита същия непосилен трепет. Тя тепърва щеше да се пита хиляди пъти дали по своя път бе имала шанс да избегне съкрушителната страст, тласнала живота й в неподозирана посока, дали през онези кратки мигове бе могла да се извърне и да се изплъзне, но винаги когато си задаваше този въпрос, достигаше до заключението, че съдбата й е била предначертана откак свят светува. А след като мъдрият Дао Циен я насочи към превъплъщението като поетична възможност, тя се убеди, че във всяко от съществуванията й се повтаря една и съща драма — дори да се бе раждала хиляди пъти преди това, дори да й предстоеше в бъдеще да се роди още хиляди пъти, тя щеше да идва на земята с мисията да обича този мъж по същия начин. Спасение за нея нямаше. Тогава Дао Циен й разкри магическите формули за разкъсване на връзките на кармата, за да се освободи от постоянното повторение на все същия раздиращ любовен смут при всяко ново преображение.