Когато през онази есенна утрин срещна Хоакин Андиета на двора у дома, Елайза реши, че е прозряла съдбата си — да бъде завинаги негова робиня. Все още не бе живяла достатъчно, за да разбере какво става, да назове с думи стихията, от която се задъхваше, или да си състави някакъв план, но вроденият й усет безпогрешно долови неизбежното. Смътно, но болезнено осъзна, че е попаднала в клопка, а тялото й прояви почти същите признаци като при чума. Цяла седмица, докато го видя отново, тя се гърчеше от пристъпи на спазми в червата и не помогнаха нито чудодейните билки на мама Фресия, нито арсеновите прахчета, разтворени в черешова ракия, на аптекаря немец. Отслабна и костите й олекнаха като на гугутка и мама Фресия, ужасена, бързаше да затвори прозорците, за да не духне вятърът от морето и да я отнесе към хоризонта. Индианката размеси някакви треви и й направи няколко от многобройните си заклинания, а когато разбра, че всичко е безполезно, се обърна към католическите светии. Измъкна от дъното на сандъка си дребните спестени пари, купи дванайсет свещи и се запъти да преговаря с отчето. Даде му свещите да ги благослови на голямата неделна служба, после запали по една пред всеки светец в осемте странични параклиса на църквата, а три постави пред образа на свети Антоний, закрилник на неомъжените, отчаяни момичета, на неверните съпруги и други безнадеждни случаи. Последната свещ взе със себе си и заедно с кичурче коса и една риза на Елайза я занесе на най-уважаваната врачка в околността. Беше старица от племето мапуче, сляпа по рождение, майсторка на бялата магия, прославена заради неопровержимите си предсказания и прозорливостта си в лечението на болестите на тялото и безпокойствата на душата. В ранна младост мама Фресия бе служила при тази пророчица и се бе учила от нея, но макар много да й се искаше, не успя да поеме по нейните стъпки, защото й липсваха заложби. Нямаше как — човек или се ражда с такава дарба, или без нея. Веднъж бе опитала да обясни това на Елайза, но й дойде на ум да каже само, че дарбата е способност да виждаш какво се крие зад огледалото. Лишена от тайнственото дарование, мама Фресия се отказа от желанието да стане знахарка и отиде да работи при англичаните.
Гадателката живееше сама в дъното на клисура между два стръмни склона, в глинена колиба със сламен покрив, сякаш готова всеки миг да рухне. Къщурката се гушеше между скални отломъци, дънери, гърнета с билки, измършавели кучета и големи черни птици, които напразно ровеха земята, търсейки нещо за ядене. Покрай пътеката, водеща към входа, се издигаше истинска горичка от дарове и талисмани, оставени от благодарни клиенти заради получените добрини. Магьосницата миришеше на всички отвари, приготвени от нея през живота й, носеше наметка в същия цвят като сухата пръст наоколо, ходеше боса и мръсна, но бе накичена с цял куп гердани от евтино сребро. Лицето й представляваше тъмна маска от бръчки, в устата й имаше само два зъба, а очите й бяха напълно безжизнени. Посрещна бившата си ученичка без признак, че я е разпознала, прие донесената храна и бутилката анасонова ракия, посочи на мама Фресия да седне пред нея и зачака мълчаливо. Няколко главни горяха едва-едва в средата на колибата, а димът се виеше нагоре през дупка на покрива. По осаждените стени висяха глинени и бакърени съдове, всевъзможни билки и наниз от изсушени животинки. Силното ухание на сухи треви и лечебни дървесни кори се примесваше с вонята на мърша. Заговориха на мапудунго, езика на народа мапуче. Дълго време знахарката седя заслушана в историята на Елайза — от появата й в сандъка от марсилски сапун до сегашната безизходица, — сетне пое свещта, кичура коса и ризата и отпрати гостенката, като й поръча да дойде пак, когато приключи баенето и гаданията.
— Ясно е, че за това лек няма — обяви тя, едва-що мама Фресия пристъпи прага й два дни по-късно.
— Моето момиче да не умре?
— За това нищо не знам, но че много ще страда, е сигурно.
— Какво й има?
— Вироглава е в любовта. Много упорита болест. Ще да е влязла под кожата й насън, ако е оставила отворен прозореца в някоя ясна нощ. Тук клетвите не помагат.
Мама Фресия се прибра вкъщи примирена — щом изкуството на тази толкова мъдра магьосница не бе достатъчно, за да промени съдбата на Елайза, още по-малко щяха да помогнат нейните собствени оскъдни познания или пък свещите и светиите.
Мис Роуз
Мис Роуз наблюдаваше Елайза по-скоро с любопитство, отколкото със съчувствие, защото признаците й бяха добре познати и от опит знаеше, че времето и разочарованията потушават и най-страшните любовни пожари. Едва седемнайсетгодишна, тя се бе влюбила с безумна страст в един виенски тенор. По онова време живееше в Англия и мечтаеше да стане оперна звезда, въпреки упоритата съпротива на майка й и брат й Джереми, превърнал се в глава на семейството след смъртта на баща им. Според тях двамата оперното пеене не беше професия, приемлива за госпожица, преди всичко защото се упражняваше в театрите, вечерно време и в деколтирани рокли. Нямаше как да получи подкрепа и от брат си Джон, понеже той служеше в търговския флот и се мяркаше вкъщи набързо само два-три пъти в годината. Буен, загорял от слънцето по далечни брегове, винаги с по някоя нова татуировка или белег, посещенията му преобръщаха привичките на малкото семейство. Раздаваше на всички подаръци, замайваше им главите с чуждоземни разкази и незабавно поемаше към квартала на уличниците и оставаше там, докато отново се качваше на кораба. Съмърсови бяха дребни провинциални благородници без особени стремежи. Поколения наред бяха притежавали земя, но бащата, уморен от скудоумието на овцете и оскъдицата на реколтите, реши да си опита късмета в Лондон. Макар да не притежаваше алчността на истински колекционер, той много обичаше книгите и бе способен да обрече семейството си на глад и да потъне в дългове, за да си достави някое първо издание с автограф на любим писател. След безрезултатни усилия в полето на търговията, той се отдаде на същинското си призвание и отвори магазин за книги на старо, а покрай тях и за други, отпечатани от него самия. Зад книжарничката настани малка печатница, където работеше с двама помощници, а горе, на таванския етаж, закрета като костенурка антиквариат за редки издания. От трите деца към заниманията му проявяваше наклонност само Роуз — тя се увличаше от музика и литература и ако не свиреше на пиано или не се разпяваше, я откриваха да чете в някой ъгъл. Бащата съжаляваше, че пристрастена към книгите бе единствено тя, а не Джереми или Джон, които биха наследили занаята. След смъртта му синовете се освободиха от печатницата и магазина, Джон тръгна по моретата, а Джереми пое грижите за овдовялата си майка и сестра си. Разполагаше със скромна заплата като чиновник в Британската компания за внос-износ и с незначителна рента, оставена от баща му, а от време на време получаваше и помощ от брат си, но тя често пъти пристигаше не в брой, а във вид на контрабанда. Възмутен, Джереми, криеше позорните сандъци на тавана и не ги докосваше до следващото посещение на Джон, който се заемаше да разпродаде стоката. Съмърсови се настаниха в малък апартамент, скъп за възможностите им, но разположен на хубаво място в сърцето на Лондон, смятайки го за капиталовложение. Предстоеше им да омъжат Роуз.