Любовта
Никой не знаеше по-добре от мис Роуз какво става в заболялата от любов душа на Елайза. Тя веднага се досети кой беше мъжът, защото само слепец не би забелязал връзката между безразсъдното държане на девойката и посещението на чиновника на брат й със скъпоценните сандъци за Фелисиано Родригес де Санта Крус. Първата й мисъл бе направо да зачеркне младежа като жалък неудачник, но скоро осъзна, че самата тя усеща опасната му притегателна сила и не може да го забрави. Естествено, най-напред обърна внимание на кърпените му дрехи и мрачната му бледност, но още при следващия поглед оцени трагичното му обаяние на прокълнат поет. Докато бродираше ядосано в салончето за шев, мислите й не се откъсваха от непредвидения обрат на съдбата, осуетил намеренията й да осигури на Елайза отстъпчив и заможен съпруг. В главата си плетеше примки, за да задуши тази любов още преди да се е разгоряла — да изпрати Елайза в девически пансион в Англия или в Шотландия при престарялата леля, или пък да издаде истината в присъствие на брат си, та той да се отърве от своя сътрудник. Но въпреки всичко, изцяло против волята й, в дълбините на сърцето й покълваше тайното желание Елайза да изживее докрай увлечението си и да запълни ужасната празнота, оставена преди осемнайсет години в нейния собствен живот от виенския тенор.
За Елайза обаче времето се точеше с потресаваща мудност сред стихията на обладалите я смесени чувства. Нямаше представа дали е вечер или сутрин, дали е вторник или петък, дали откак се бе запознала с момъка, са изминали няколко часа или няколко години. Внезапно усещаше как кръвта й кипва или пък по кожата й избиват обриви, които се заличаваха тъй бързо и необяснимо, както се явяваха. Навред съзираше образа на своя любим — в сенките по ъглите, в очертанията на облаците, в чашата чай и особено насън. Не знаеше как се казва и не смееше да попита Джереми Съмърс, защото се боеше да не предизвика вълна от подозрения, но по цели часове търсеше най-подходящото име за него. Отчаяно се нуждаеше да поговори с някого за любовта си, да обсъди всяка подробност от краткото посещение на младежа, да размисли за всичко премълчано, за това, което трябваше да си кажат, и онова, което бяха си казали с погледите, изчервяванията и помислите си, ала нямаше на кого да се довери. Липсваше й капитан Джон Съмърс, вуйчото с душа на морски разбойник, най-магнетичният човек от нейното детство, единственият способен да я разбере и да й помогне в сегашното изпитание. Не хранеше никакво съмнение, че ако научи, Джереми Съмърс ще поведе безмилостна война срещу скромния служещ във фирмата, но не можеше да предугади отношението на мис Роуз. Затова реши, че колкото по-малко се знае вкъщи, повече свобода на действие ще имат тя и бъдещият й годеник. Изобщо не й мина през ум вероятността той да не отвърне на чувствата й със същата сила, защото й се струваше съвсем невъзможно любов от такава величина да е поразила единствено нея. Най-елементарната логика и справедливост показваха, че някъде в града той изживява същото сладостно страдание.
Елайза се криеше и докосваше тялото си по тайни, неизследвани дотогава места. Притваряше клепачи и неговата ръка започваше да я гали с лекотата на птица, неговите устни целуваше тя в огледалото, него прегръщаше през кръста вместо възглавницата, неговия любовен шепот довяваше до слуха й вятърът. И сънят й не убягна от властта на Хоакин Андиета. Той надвисваше като огромна сянка и се нахвърляше върху нея, за да я погълне по хиляди безумни и вълнуващи начини. Влюбен, демон или архангел — това тя не знаеше. Не желаеше да се буди и се отдаваше в изстъпление на умението да влиза и да излиза от сънищата по свое желание, както я бе учила мама Фресия. Усвои това изкуство с такова майсторство, че въображаемият й любовник присъстваше до нея като наистина и можеше да го пипне, да го помирише и да чуе гласа му съвсем ясен и близък. Ако имаше как да спи непрекъснато, не би й трябвало нищо повече — би го обичала в постелята за вечни времена, мислеше си тя. Така щеше да се погуби в заслеплението на страстта, ако след седмица Хоакин Андиета не бе пристигнал у тях, за да прибере скъпия товар и да го изпрати на клиента на север.