Предната вечер тя разбра, че ще дойде, но не по вроден усет, нито по предчувствие, както щеше да заяви години по-късно, когато разказваше историята пред Дао Циен, а защото по време на вечеря чу как Джереми Съмърс даде указания на сестра си и на мама Фресия.
— Ще дойде да отнесе сандъците същият служител, който ги докара — подхвърли той мимоходом, без да подозира за урагана от чувства, развихрен от думите му по различни причини в душите на трите жени.
Елайза прекара сутринта на терасата, вторачена в пътя нагоре по хълма към дома й. По обед видя да наближава голямата каруца, теглена от шест мулета, сподирена от въоръжени работници на коне. Усети леден покой, сякаш бе умряла, и не забеляза, че мис Роуз и мама Фресия я следят от къщи.
— Толкова усилия да я възпитам, а тя се влюбва в първия непрокопсаник, появил се наоколо! — процеди мис Роуз през зъби.
Англичанката бе готова да стори всичко възможно, за да спре бедствието, но не бе убедена, че ще успее, защото знаеше колко упорита е първата любов.
— Аз ще предам стоките. Кажи на Елайза да се прибере вътре и не я пускай да излиза под никакъв предлог — разпореди се тя.
— И как ще стане това според вас? — тросна се мама Фресия.
— Заключи я, ако трябва.
— Заключете я вие, ако можете. Аз не се бъркам — промърмори прислужницата и се потътри навън.
Нямаше начин да попречат на Елайза да се приближи до Хоакин Андиета и да му предаде писмото си. Направи го съвсем открито, загледана в очите му с толкова свирепа решителност, че нито мис Роуз събра смелост да я задържи, нито пък мама Фресия — да се изпречи на пътя й. Двете жени проумяха, че магията е много по-силна, отколкото си мислят, и никакви заключени врати или заклинания няма да я спрат. Младежът също бе прекарал седмицата, завладян от спомена за девойката, смятайки я за дъщеря на работодателя му Джереми Съмърс и следователно за напълно недостижима. Не предполагаше какво впечатление бе оставил и не се досещаше, че когато при неговото предишно посещение му поднесе паметната чаша сок, тя му бе признала любовта си. Затова, когато Елайза му подаде запечатания плик, го обхвана неописуем страх. Смутено пъхна писмото в джоба си и продължи да надзирава работата по товаренето на сандъците в колата, а ушите му горяха, дрехите му подгизваха от пот и по гърба му пробягваха студени тръпки. Изправена, неподвижна и безмълвна, Елайза го наблюдаваше втренчено от няколко крачки разстояние, без да обръща внимание на гневния вид на мис Роуз и на съкрушеното лице на мама Фресия. Когато привързаха към каруцата и последния сандък, а мулетата обърнаха колата, за да се спуснат надолу по хълма, Хоакин Андиета се извини пред мис Роуз за безпокойството, сбогува се с Елайза, кимайки бегло с глава, и побърза да се махне час по-скоро.
Записката съдържаше само два реда и уточняваше къде и как да се срещнат. Планът й бе толкова прост и дързък, че всеки би я сметнал за извънредно опитна в безсрамията — Хоакин трябваше да дойде след три дни в параклиса „Богородица Вечна Помощница“, издигнат за подкрепа на минаващите пътници на склона на Серо Алегре, недалеч от дома на Съмърсови. Елайза избра мястото поради близостта му, а деня — защото бе сряда. Мис Роуз, мама Фресия и прислугата щяха да са заети с вечерята и никой нямаше да забележи, ако тя се отлъчи за малко. След заминаването на огорчения Майкъл Стюард вече нямаше повод за увеселения, пък и преждевременната зима не предразполагаше към забави, но мис Роуз поддържаше обичая, за да пресече клюките, плъзнали по неин адрес във връзка с морския офицер. Да отмени музикалните сбирки в отсъствие на Стюард би било равносилно да признае, че той е бил единствената причина за тях.
В седем часа Хоакин Андиета вече бе застанал нетърпеливо на поста си. Отдалеч виждаше отблясъците на осветената къща, върволицата коли с гостите и запалените фенери на кочияшите, останали на пътя. На няколко пъти трябваше да се крие от нощните пазачи, отбили се да проверят лампите в параклиса, загасени от вятъра. Малката четириъгълна постройка от кирпич, с боядисан дървен кръст най-отгоре, едва ли бе по-голяма от изповедалня, но вътре се издигаше гипсова статуя на Богородица. На поставка бяха наредени една до друга угаснали дарителни свещи и кана с повехнали цветя. Имаше пълнолуние, но по небето се носеха плътни облаци и на моменти съвсем затуляха лунната светлина. Точно в девет долови присъствието на девойката и съзря фигурата й, увита от глава до пети в тъмна наметка.