Домът на Съмърсови, увиснал във въздуха като люшкан от вятъра маяк, не се поддаваше на отопление, въпреки мангалите, палени от прислугата през седем месеца в годината. Чаршафите бяха постоянно влажни от пронизващия лъх на морето и всички спяха с горещи грейки в леглата. Единственото уютно място бе кухнята, където непрекъснато бумтеше печка с дърва, огромно съоръжение, използвано за разни нужди. Зиме дървените греди пращяха, дъските се отковаваха и скелетът на къщата сякаш се готвеше да поеме на път по морето като стара фрегата. Мис Роуз тъй и не привикна с тихоокеанските бури, както не се приспособи и към земетресенията. Мощните трусове, които можеха да преобърнат света надолу с главата, настъпваха горе-долу веднъж на шест години и в тези случаи тя проявяваше изумително хладнокръвие, но обичайните потрепервания на земята, нарушаващи всекидневието, силно я разстройваха. Мис Роуз отказваше да държи порцелановите съдове и стъклените чаши на рафтове над самия под, както правеха чилийците, а когато кухненският шкаф се килваше и чиниите се пръсваха на парчета, проклинаше страната с цяло гърло. На приземния етаж се намираше дрешникът, където Елайза и Хоакин се любеха върху големия вързоп с кретонените пердета на цветя, окачани лете в салона вместо тежките завеси от зелено кадифе. Правеха любов, заобиколени от внушителните шкафове, кутиите за шапки и опакованите пролетни рокли на мис Роуз. Не ги смущаваха нито студът, нито миризмата на нафталин, защото те двамата се пренасяха отвъд битовите неудобства, отвъд опасните последици и отвъд своята собствена неопитност на невръстни животинчета. Не знаеха как се прави, но го измисляха в движение, замаяни, зашеметени, в пълно мълчание, направлявайки се неумело един друг. На двайсет и една години той беше девствен, както и тя. Четиринайсетгодишен бе решил да стане свещеник, за да зарадва майка си, но на шестнайсет за пръв път му попадна прогресивна литература, обяви се за враг на свещениците, но не и на религията, и се зарече да остане целомъдрен, докато изпълни намерението да изведе майка си от бордея. Според него това бе най-малката отплата за безбройните жертви от нейна страна. Въпреки своята непорочност и риска да бъдат изненадани, младите съумяха да намерят в тъмнината онова, което търсеха. Разкопчаха копчета, развързаха връзки, отърсиха от себе си срама и се откриха в голотата, поемайки дъха и слюнката на другия. Вдишваха неописуеми миризми и трескаво наместваха едно тук, а друго там с искрен стремеж да разгадаят загадките, да опознаят любимия докрай и да се хвърлят заедно в пропастта. Върху летните пердета останаха петна от гореща пот, девствена кръв и семенна течност, но никой от тях не забеляза тези знаци на любовта. В тъмнината едва успяваха да съзрат взаимно очертанията си и да преценят измеренията на наличното пространство, та да не съборят в устрема на прегръдките камарите кутии и рокли. Благославяха вятъра и дъжда по покривите, понеже заглушаваха скърцането на пода, и се учудваха как още не се е разбудила цялата къща от оглушителния галоп на сърцата им, тежкото им дишане и любовните им стенания.