С всеотдайността, присъща на всички нейни действия, Елайза се посвети на задачата да идеализира любимия си, докато го превърна в натрапчива идея. Единственото й желание бе да му служи безусловно до края на дните си, да се жертва и да страда, за да докаже своето себеотрицание, и ако се наложи, да умре за него. Изпаднала в помрачение от магията на тази първа страст, тя не забелязваше, че не й отвръщат със същата взаимност. Избраникът й никога не присъстваше до нея напълно. Дори по време на най-разгорещените прегръдки върху купчината завеси, духът му витаеше някъде другаде, готов да отпътува или вече заминал надалеч. Разкриваше се само наполовина, мимолетно, като в отчайваща игра на сенки, но на сбогуване, когато тя бе на път да се разплаче от глад за любов, й връчваше някое от своите вълшебни писма. Тогава за Елайза цялата вселена се превръщаше в кристал, чието единствено предназначение бе да отрази нейните чувства. Подчинена на тежката задача на безграничното влюбване, тя не се съмняваше в своето пълно себеотдаване и затова не осъзнаваше раздвоението на Хоакин. Бе си измислила съвършен любовник и лелееше призрачната мечта с непреодолимо упорство. Въображението й допълваше непълнотата на прегръдките на любовника й, които я запращаха да се лута в мрачното небитие на незадоволеното желание.
Втора част
1848–1849
Новината
На 21 септември, първия ден на пролетта по календара на мис Роуз, проветриха стаите, изнесоха на чист въздух дюшеците и завивките, лъснаха дървените повърхности на мебелите и смениха завесите в салона. Мама Фресия изпра кретонените пердета, като прие, че са препикани от мишки, и не каза нищо за засъхналите петна. Приготви на двора големи делви с гореща вода и разтворена кора от сапунено дърво, накисна пердетата за цял ден, колоса ги с оризова вода и ги простря да изсъхнат на слънце, сетне две жени ги изгладиха и когато станаха като нови, ги окачиха, за да посрещнат началото на сезона. В това време Елайза и Хоакин, безразлични към пролетната треска на мис Роуз, лудуваха върху зелените кадифени завеси, по-меки от кретонените. Студът отмина и нощите светлееха. Връзката им траеше вече три месеца и писмата на Хоакин Андиета, преливащи от поетични изрази и огнени уверения, доста се разредиха. Елайза долавяше, че любимият й сякаш отсъства и че тя нерядко прегръща неговия призрак. Въпреки мъчителното усещане за незадоволено желание и изтощителното бреме на толкова тайни, девойката си бе възвърнала привидното спокойствие. Прекарваше дните в предишните си занимания, отдадена на книгите и упражненията по пиано или заета с работа в кухнята и салончето за шев, без да показва никакво намерение да излиза от къщи, ала ако мис Роуз й предложеше, тръгваше с нея на драго сърце, сякаш нямаше да върши нищо по-важно. Лягаше и ставаше рано както винаги, хранеше се с апетит и изглеждаше здрава, но тези прояви на напълно редовен живот будеха сериозни подозрения у мис Роуз и мама Фресия. И двете не сваляха очи от нея. Не вярваха любовното заслепление да се е изпарило отведнъж, но тъй като изтекоха няколко седмици, а не забелязаха никакви необичайни признаци, постепенно отслабиха надзора. Може пък свещите и молитвите към свети Антоний да са подействали, надяваше се индианката. Може всъщност да не е било любов, помисли мис Роуз, макар и не особено убедено.