— Моли се, момиче, след две вечери ще те излекувам — съобщи тя на Елайза, когато й занесе чашата шоколад за закуска в леглото.
Капитан Джон Съмърс пристигна във Валпараисо тъкмо в деня, указан от знахарката. Бе вторият петък на февруари и лятото бе в разгара си. Заливът кипеше от усилен труд около петдесетината кораби, хвърлили котва в пристанището, а още съдове чакаха ред в открито море, за да се долепят до кея. Както винаги Джереми, Роуз и Елайза посрещнаха чаровния вуйчо, отрупан с новини и подаръци. Богаташите, надошли, за да разгледат корабите и да си купят контрабандни стоки, се провираха сред моряци, пътници, докери и митнически служители, а проститутките, застанали на пост на известно разстояние, предвкусваха скорошните печалби. През последните месеци, откак вестта за златото раздухваше користта на мъжете по всички брегове на света, корабите пристигаха и заминаваха с лудешка бързина и публичните домове едва смогваха да обслужат клиентите. Но най-безстрашните жени не се задоволяваха с благоприятния момент за работа във Валпараисо, а пресмятаха по колко ще изкарват в Калифорния, където, както се говореше, на всяка жена се падали по двеста мъже. Хората се препъваха в каруци, добитък и товари, звучеше реч на няколко езика, ехтяха корабните сирени и свирките на пазачите. Мис Роуз, с ухаеща на ванилия кърпичка пред носа, оглеждаше пътниците в лодките и търсеше любимия си брат, докато Елайза душеше въздуха и се мъчеше да разграничи и определи миризмите. Вонята на рибата, наслагана в големи кошове на слънце, се смесваше с тежкия дъх от изпражненията на товарните животни и човешката пот. Тя първа видя капитан Съмърс и усети толкова силно облекчение, че малко остана да се разплаче. Чакаше го от няколко месеца, вярвайки, че само той е способен да разбере нейните терзания, причинени от любовната мъка. Не бе споменала нито дума за Хоакин Андиета пред мис Роуз и още по-малко пред Джереми Съмърс, но бе сигурна, че другият й вуйчо, пътешественикът, когото нищо не можеше да изненада, нито да стресне, ще й помогне.
Щом капитанът стъпи на твърда земя, Елайза и мис Роуз се спуснаха радостно към него, той прегърна и двете през кръста с яките си ръце на корсар, вдигна ги едновременно и се завъртя като пумпал сред веселите писъци на мис Роуз и недоволните възгласи на Елайза, защото на нея й се доповръща. Джереми Съмърс му стисна ръката, питайки се как е възможно брат му изобщо да не се промени през последните двадесет години и да си е все така откачен.
— Какво има, малка моя? Видът ти не ми харесва — рече капитанът, вперил поглед в Елайза.
— Ядох зелени плодове, вуйчо — обясни му тя, като се опря на него, за да не падне от световъртежа.
— Знам, че не сте дошли на пристанището заради мен. Искате да си купите парфюми, нали? Ще ви кажа къде предлагат най-хубавите марки, направо от Париж.
В този момент някакъв непознат мина край него и неволно го бутна с куфара, който бе понесъл на рамо. Джон Съмърс се обърна ядосано, но когато го позна, нададе по обичая си шеговита ругатня и го дръпна за ръкава.
— Ела да те запозная със семейство си, китаецо — обърна се той сърдечно към него.
Елайза нескрито се загледа в чужденеца. Не бе виждала азиатец отблизо, а най-сетне пред очите й стоеше човек, роден в Китай, приказната страна, често споменавана в разказите на вуйчо й. Пред нея стоеше мъж на неопределена възраст, доста висок в сравнение с чилийците, макар редом с едрия английски капитан да приличаше на дете. Движенията му бяха неловки, лицето — гладко, тялото — слабо и момчешко, а в изтеглените му очи проблясваше стародавен поглед. Улегналата му сдържаност не се съчетаваше с детинския смях, бликнал у него от сърце, когато Съмърс го заговори. Беше облечен в панталон до над глезените и свободна блуза от груб плат, а на кръста си имаше пояс със затъкнат голям нож, беше обут в малки леки обувки, носеше овехтяла сламена шапка, а на гърба му висеше дълга плитка. Сведе няколко пъти глава за поздрав, без да свали куфара и без да погледне някого в очите. Мис Роуз и Джереми Съмърс, смутени от непосредственото държане на брат им с човек от несъмнено по-долна класа, не знаеха как да постъпят и отвърнаха с кратко сухо кимане. За ужас на мис Роуз, Елайза му протегна ръка, но непознатият се престори, че не я забелязва.