— Дао Циен е най-лошият готвач, когото съм имал, но умее да лекува почти всички болести, затова още не съм го изхвърлил през борда — засмя се капитанът.
Дао Циен направи нова поредица поклони, пак се усмихна без видима причина и веднага се отдалечи заднишком. Елайза се усъмни дали разбира английски. Зад гърба на жените Джон Съмърс прошепна на брат си, че китаецът може да му продаде опиум от най-добро качество, а също и прах от носорог против полово безсилие, ако реши да скъса с лошия навик на ергенския живот. Скрила лице зад ветрилото, Елайза се озадачи от чутите думи.
Същия ден следобед у дома по време на чая капитанът им раздаде подаръците: английски крем за бръснене, ножици от Толедо и хавански пури за брат му, гребени от костенурка и бродиран копринен шал за Роуз и както винаги накит за чеиза на Елайза. Този път й носеше перлена огърлица. Девойката му благодари развълнувано и я прибра в ковчежето си при другите украшения. В резултат на упорството на мис Роуз и на щедростта на вуйчо й Джон, булчинският сандък се пълнеше с ценности.
— Да събираш чеиз, ми се струва глупаво, особено ако нямаш годеник подръка — подкачи я капитанът. — Или вече се е явил някой на хоризонта?
Девойката размени ужасен поглед с мама Фресия, току-що влязла с чаения поднос. Капитанът замълча, но му се видя странно, че сестра му Роуз не си дава сметка за промените у Елайза. Явно от женската проницателност нямаше особена полза.
Остатъкът от следобеда премина в чудните разкази на капитана за Калифорния, макар той да не бе ходил по онези места след невероятното откритие и да твърдеше, че Сан Франсиско е доста невзрачна махала, разположена на брега на най-красивия залив на земята. В Европа и Съединените щати не се говорело за нищо друго, освен за златото, и шумотевицата вече достигнала чак до далечните брегове на Азия. И неговият кораб бил претъпкан с пътници за Калифорния, но повечето нищо не разбирали от минно дело, а мнозина не били виждали злато през живота си дори по зъбите. Нямало удобен, нито бърз начин да се стигне до Сан Франсиско и плаването траело месеци, и то с големи несгоди, обясни капитанът, ала по суша, през американския континент, при огромните разстояния и нападенията на индианците, пътуването било още по-дълго, а вероятността за оцеляване — по-малка. Някои се решавали да отидат с кораб до Панама, прекосявали провлака със салове по реките, пълни с опасни животни, и с мулета през тропическите гори, а след като стигнели тихоокеанския бряг, вземали друг кораб в северна посока. Понасяли дяволската жега, ухапванията на отровни паразити, рояците комари, холерата и жълтата треска, а освен това и ненадминатата човешка злина. Пътниците, успели да оцелеят след преходите през стръмните урви, където много от конете се подхлъзвали, и през тресавищата с дебнещите в тях опасности, попадали на другия бряг в лапите на разбойници, които ограбвали имуществото им, или на търгаши, които им вземали цяло състояние, за да ги откарат до Сан Франсиско, наблъскани като добитък в разнебитени кораби.
— Много ли е голяма Калифорния? — запита Елайза, като се стараеше гласът й да не издаде сърдечните й тревоги.
— Донеси картата, ще ти я покажа. Много по-голяма е от Чили.
— А как се стига до златото?
— Казват, че било навсякъде.
— А ако, да речем, човек реши например да намери някого в Калифорния…
— Ще е доста трудна задача — отвърна капитанът и се втренчи с любопитство в лицето на Елайза.
— Ще ходите ли там при следващото пътуване, вуйчо?
— Получих добро предложение и съм склонен да приема. Чилийски предприемачи замислят да установят редовна линия за превоз на товари и пътници до Калифорния. Трябва им капитан за техния параход.
— Значи ще те виждаме по-често, Джон! — възкликна Роуз.
— Но ти нямаш опит на параход — подхвърли Джереми.
— Нямам, но познавам морето по-добре от всеки друг.
Вечерта на уречения петък Елайза изчака къщата да утихне, за да се добере до колибата в най-отдалечения двор, където я чакаше мама Фресия. Измъкна се от леглото и заслиза боса, само в батистената си нощница. Не знаеше какъв лек й готвят, но със сигурност щеше да се измъчи — опитът й подсказваше, че всички лекарства са неприятни, но индианските бяха направо противни. „Не се бой, момиче, ще ти дам толкова ракия, че като изтрезнееш и дойдеш на себе си, няма да си спомняш за болката. Ще ни трябва обаче много платно, за да спрем кръвта“, бе рекла бавачката. Когато посрещаше любовника си, Елайза неведнъж бе прекосявала цялата къща по същия път в тъмнината и нямаше нужда от особена подготовка, но тази нощ се движеше бавно, спираше се и й се искаше да я изненада някое от добре познатите в Чили силни земетресения, да срине всичко, та да има сериозна причина да не се яви при мама Фресия. Усети нозете си ледени и по гърба й пробягаха тръпки. Не разбра дали е студ, страх от предстоящото изпитание, или пък е последното предупреждение на собствената й съвест. Още при първото подозрение за бременността бе доловила онзи глас, гласа на детето дълбоко вътре в утробата й — бе сигурна, че то зове за правото си на живот. Стараеше се да го заглуши и да не се замисля, защото бе в безизходица и когато състоянието й започнеше да личи, за нея нямаше да има надежда, нито прошка. Никой нямаше да прояви разбиране спрямо греха й и нямаше начин да възстанови изгубената си чест. Нито молитвите, нито свещите на мама Фресия щяха да предотвратят бедствието — любовникът й не можеше току-тъй да се върне от сред път и да се ожени за нея, преди бременността да е станала очевидна. Вече бе късно затова. Плашеше я мисълта, че ще свърши като майката на Хоакин, белязана от позорно клеймо, отхвърлена от семейството си, затънала в нищета и самота с извънбрачната си рожба. Не би понесла да я прогонят и предпочиташе направо да умре. А да умре можеше още тази нощ, в ръцете на добрата жена, която я бе отгледала и я обичаше повече от всеки друг на света.