Дао Циен вземал уроци при свой сънародник, който говорел английски гъгниво и не произнасял съгласните, но писмено владеел езика напълно правилно. За разлика от китайските знаци европейската азбука се оказала изключително проста и след пет седмици Дао Циен четял британски вестници, без да се затруднява от буквите, макар че през няколко думи трябвало да отваря речника. Вечер учел по цели часове. Усещал липсата на почитания си наставник, насадил завинаги у него жаждата за знание, също тъй упорита като жаждата за алкохол у пияницата или за власт у кариериста. Нямал вече достъп до библиотеката на стареца, нито до неизчерпаемия му опит, нямало как да го помоли за съвет, нито да се допита до него за признаците на едно или друго неразположение. Лишен от водач, Дао се чувствал като осиротял. От смъртта на наставника си не съчинявал и не четял стихове, не намирал време да се възхищава на прекрасните гледки, да се самовглъбява в размисъл и да изпълнява всекидневните обреди и правила, облагородявали по-рано съществуването му. Долавял шум вътре в себе си и тъгувал за покоя на мълчанието и уединението, които наставникът му внушавал да пази като най-ценна придобивка. Докато упражнявал занятието си, откривал нови страни от сложната природа на човешките същества, емоционалните различия между мъжете и жените, болестите, подлежащи на изцеление само с лекарства, и разстройствата, изискващи освен това магията на добре премереното слово. Нямало обаче с кого да сподели опита си. Мечтата да си купи съпруга и да създаде семейство не напускала съзнанието му, но била призрачна и безплътна, като красив пейзаж, изрисуван върху коприна, докато в същото време желанието да си достави книги, да учи и да си намери нови наставници, готови да му помогнат по пътя към знанието, се превръщало в натрапчива страст.
Така стояли нещата, когато Дао Циен се запознал с доктор Ебенизър Хобс, английски аристократ, у когото нямало и следа от високомерие и който, за разлика от другите европейци, бил запленен от своеобразието на града. Дао видял англичанина за пръв път на пазара, заровил нос в билките и отварите в магазинчето на някакви знахари. Знаел само десет думи на мандарински, но ги повтарял толкова гръмко и убедено, че край него се събрала група от хем подигравателно настроени, хем удивени хора. Хобс привличал вниманието отдалеч, тъй като стърчал с една глава над масата от китайци. Дао Циен никога не бил срещал чужденец на пазара, твърде отдалечен от обичайните за англичаните мести, и се приближил да го разгледа отблизо. Оказал се все още млад, сух и висок човек, с благородни черти на лицето и големи сини очи. Дао Циен с радост установил, че разбира десетте израза на въпросния фан уей, а и сам знаел поне още толкова думи на английски, тъй че вероятно можели да разговарят. Поздравил го със сърдечен поклон и англичанинът му отвърнал, повтаряйки неумело жестовете му. Двамата се усмихнали, после се разсмели, предизвиквайки любезния смях на околните. Сред растящото веселие на зяпачите повели задъхан разговор от всичко двайсет зле произнесени думи и смешни ръкомахания като в улична пантомима. Скоро насъбралата се многолюдна тълпа се превивала от смях, а уличното движение се задръстило. Незабавно пристигнал британски конен полицай и наредил на множеството да се разотиде. Така между двамата мъже възникнал здрав съюз.
Ебенизър Хобс съзнавал ограниченията в своя занаят не по-зле от Дао Циен в неговия. Хобс мечтаел да овладее тайните на източната медицина, смътно очертали се пред него по време на пътуванията му из Азия, особено начините за обезболяване чрез игли, поставени в нервните окончания, и подбора на растения и треви за лекуване на редица страдания, обявени в Европа за смъртоносни. Дао Циен пък бил привлечен от западната медицина с настъпателните й подходи, напълно различни от неговото собствено проникновено майсторство, целящо да постигне равновесие и хармония, търпеливо да пренасочи отклонената жизнена сила, да предотврати заболяването и да установи причините за различните му прояви. Дао Циен никога не се бил занимавал с хирургия, а подготовката му по анатомия, извънредно прецизна по отношение на пулса и точките за иглотерапия, се основавала само на гледане и опипване. Помнел наизуст анатомичните рисунки от библиотеката на бившия си учител, но не помислял да разреже някой труп. Тази практика била непозната в китайската медицина — мъдрият му учител, отдал целия си живот на изкуството на изцелението, почти не бил виждал вътрешните органи и не бил в състояние да постави диагноза, ако симптомите не съвпадали с известните му описания. От своя страна Ебенизър Хобс пък се усъвършенствал, като разрязвал трупове и изследвал причините на болестите. Дао Циен направил първата крачка по този път в мазето на английската болница през една разтърсвана от тайфуна нощ, като помощник на доктор Хобс, който пък същата сутрин за пръв път поставил игли за облекчаване на мигрена в кабинета, където работел Дао Циен. Някои от мисионерите в Хонконг се стремели да лекуват телата едновременно с покръстването на душите на енориашите си и доктор Хобс поддържал отлични отношения с тях. В сравнение с британските колониални лекари евангелистите били много по-близо до местното население и не криели колко са впечатлени от азиатската медицина. Тъкмо те отворили вратите на малките си болници за младия китайски лекар. Влечението на Дао Циен и Ебенизър Хобс към науката и научните опити ги довело по естествен път до взаимно приятелство. Срещали се едва ли не тайно, защото, ако за дружбата им се разчуело, рискували да се посрамят — нито европейските, нито китайските пациенти допускали, че другата раса е способна да ги научи на неща.