Дао Циен потънал във вдовството си, отчаян до краен предел. Издигнал олтар с портрета на Лин и някои нейни вещи и по цели часове безнадеждно ги съзерцавал. Престанал да се занимава с пациентите си и вече не споделял с Ебенизър Хобс часовете за научни изследвания, което било основата на тяхната дружба. Противни му били съветите на англичанина, че „клин клин избива“ и че най-добрият начин да преодолее траура е да отиде в някой публичен дом край пристанището, където щели да му предложат колкото жени искал с безформени крака, както Хобс наричал златните лотоси. Как можел да произнесе подобно кощунство? Нямало кой да замести Лин и никога нямало да обикне друга — в това Дао Циен бил уверен. По онова време приемал от Хобс само пълни бутилки с уиски. Прекарал цели седмици упоен от алкохола, докато свършил парите и започнал малко по малко да разпродава или да залага имуществото си, а когато не можел вече да си плаща наема, нямало как и се пренесъл в мизерен хотел. Тогава си спомнил, че е джун и и отново се захванал за работа, ала изпълнявал задълженията си пряко сили, ходел в мръсни дрехи, с несресана плитка и небръснато лице. Тъй като се ползвал с добро име, пациентите понасяли запуснатия му вид и пиянските му грешки с примирението на бедняци, но не след дълго престанали да прибягват до услугите му. Ебенизър Хобс също не го търсел, за да лекува тежките случаи, понеже не се доверявал на преценките му. Дотогава двамата се допълвали много добре — англичанинът за пръв път започнал да оперира смело, благодарение на силните лекарства и на златните игли, които успокоявали болката, намалявали кръвоизливите и ускорявали зарастването на раните, а китаецът усвоил работата със скалпела и други средства на европейската наука. Но с несигурни ръце и замъглени от алкохола и сълзите очи Дао Циен ставал опасен и от него нямало полза.
През пролетта на 1847 г. съдбата на Дао Циен отново се преобърнала внезапно, както се случвало вече няколко пъти в живота му. Той губел все повече редовни пациенти, а и мълвата за провала му като лекар се разнесла, затова се видял принуден да тръгне из най-долнопробните пристанищни квартали, където никой не искал от него препоръки. Сблъсквал се с обичайните случаи — пребити, наръгани с нож, ранени от куршум. Една вечер повикали спешно Дао Циен в някаква кръчма, за да зашие раните на моряк, пострадал при незапомнено сбиване. Посочили му задната стаичка на заведението, където мъжът лежал в безсъзнание с разцепена като пъпеш глава. Противникът му, норвежки великан, вдигнал тежка дървена маса и я размахал като боздуган, за да се отбранява от нападателите си — група китайци, решени да го смажат от бой. Те се нахвърлили вкупом срещу норвежеца и щели да го направят на кайма, ако не му се били притекли на помощ още неколцина северни матроси, запили се в същата кръчма, и така започналото пиянско спречкване прераснало в междурасово сражение. Когато Дао Циен пристигнал, годните да вървят отдавна били изчезнали. Норвежецът се качил невредим обратно на кораба си под охраната на двама английски полицаи, а на местопроизшествието се мяркали само кръчмарят, жертвата, простряна в последни издихания, и един щурман, успял някак да се отърве от служителите на реда. Ако бил европеец, раненият сигурно щял да бъде настанен в британската болница, ала тъй като бил азиатец, пристанищните власти не се трогнали особено.
От пръв поглед на Дао Циен му станало ясно, че нищо не може да направи за клетника с размазан череп и изтекъл мозък. Така и казал на щурмана, брадясал английски грубиян.
— Проклет китаец! Не можеш ли да попиеш кръвта и да му зашиеш главата? — викнал онзи.
— Черепът му е размазан, какво да шия? Оставете го да умре спокойно.
— Как така ще умре?! Корабът вдига котва на разсъмване и човекът ми трябва на борда! Той е готвачът ни!
— Съжалявам — отвърнал Дао Циен и почтително се поклонил, като се мъчел да прикрие отвращението си от недодялания фан уей.
Щурманът поръчал бутилка джин и поканил Дао Циен да пийне с него. „Щом за готвача нямало никаква надежда, нищо не пречело да вдигнат по чаша в негова памет, та после проклетият му призрак, мътните го взели, да не дойде да го дърпа за краката нощем“ — рекъл той. Настанили се да се напият спокойно на няколко крачки от смъртника. От време на време Дао Циен се навеждал, за да му измери пулса, пресмятайки, че му остават не повече от няколко минути живот, но мъжът излязъл по-издръжлив от очакваното. В това време джун и не забелязвал как англичанинът му налива чаша след чаша, а своята едва докосва. Скоро всичко се завъртяло пред очите му и забравил защо изобщо се намира в кръчмата. Час по-късно, след няколко последни гърча, пациентът му издъхнал, но Дао Циен тъй и не разбрал, защото се търкалял в несвяст на пода.