— Дай ми оръжието, Мелиса.
Том. Слава богу!
Без да възразява, Мелиса насочи пистолета надолу и го подаде на Том. Щом и другата й ръка се освободи, тя прегърна силно Оли за последен път, след което се изправи, за да го подаде на Ема.
— Прекрасен е, Ема. Наистина съжалявам за всичко.
После отново седна, сякаш краката й се бяха подкосили, със замаяно изражение на лицето.
Ема обаче не я чуваше. Щом чу гласа на майка си, Оли спря да плаче. Тя го притисна плътно до себе си, толкова плътно, че той измрънка едно тихичко, недоволно „ей“. Това я накара да избухне в смях и плач едновременно. Тя го вдигна пред себе си, за да огледа нежната му кожа, пухкавите бузки и меката косичка. Оли протегна ръка към мократа й от сълзите кожа и я погали с пръстчета.
— Мамамама — каза тихичко и на лицето му разцъфна широка усмивка.
Тя отново го прегърна и се обърна към Том. Той беше хванал едно от телата на пода и се опитваше да го обърне по гръб. Под тялото, покрит в кръв, лежеше Джак. От чорлавата му коса не бе останало нищо, брадясалото лице беше избръснато и той изглеждаше напълно различен, но в същото време и съвсем същият.
Дъхът на Ема заседна в гърлото й — тя осъзна, че е пожертвал живота си за Оли. Том обаче се пресегна и Джак отвори очи: първо погледна него, после — Ема и Оли; спря очи на нея, за да се увери, че е добре. След това пое протегнатата ръка на брат си и Том го изправи на крака.
— Боже, Гай не изглеждаше чак толкова тежък — промърмори Джак.
— Никога, никога повече не върши подобна глупост, Джак. Ако не беше Мел, сега щеше да си мъртъв. Какво се опитваше да постигнеш, мамка му?
— Не забравяй, Том, както казах на Гай, аз вече съм мъртъв. Той щеше да убие и двама ни. И с мен насмалко да успее, като се стовари отгоре ми. Ако беше стрелял по мен обаче, щеше да ти осигури секунда-две, за да го обезвредиш.
Том издиша и поклати глава.
— После, Джак. Трябва да се погрижим за Оли. Мелиса, Джули казала, че му е дала приспивателно. Направи ли нещо по въпроса?
Ема врътна глава и заби очи в Мелиса със сковано от напрежение тяло. Мелиса беше в унес, вперила очи в мъртвото тяло на Гай, с бегла усмивка на устните; заговори, без да вдига глава:
— Всичко е наред. Беше му го дала точно преди да отида у тях. Сигурно е плачел от жажда — не се беше сетила да му даде да пие. Устичката му беше пресъхнала и хапчето бе залепнало под езика му. Извадих го и избърсах остатъците с кърпичка. После му дадох доста вода. Поспа, но вече е добре.
Мел все още се взираше в тялото на Гай, сякаш в транс.
— Благодаря…
Ема не успя да продума нищо повече.
— Все пак смятам, че е добре да го види лекар — заяви Том. — Ще изведа Ема навън и ще я поверя на полицая. Той ще ги наглежда до идването на линейката.
Сирените се чуваха недалеч, а над главите им се носеше монотонното бучене на хеликоптер.
Том се обърна към Джак и Мелиса.
— Не искам да ви оставям, но в момента Оли е от първостепенна важност. Връщам се след две минути. Изчакайте тук — и двамата.
Ема пое към вратата, стиснала Оли здраво в прегръдките си. Очите й обаче бяха върху Джак, пронизваха го в опит да прочетат мислите му и същевременно да му разкрият нейните собствени, както и чувствата, които таеше в сърцето си.
— Джак… — промълви тя тихо.
Очите му омекнаха и той поклати едва забележимо глава, после вдигна брадичка, сякаш й казваше да върви. Тя знаеше, че трябва да го направи — заради Оли — но имаше да му каже толкова много.
Том затвори вратата след нея, а тя си каза с абсолютна убеденост, че току-що е загубила Джак за трети път; този път тъгата й беше най-непоносима.
67
Том с неохота напусна местопрестъплението, но трябваше първо да се погрижи за Оли, а имаше нужда и от време да помисли. Той обгърна раменете на Ема с ръка и я поведе към входната врата, като по пътя взе радиостанцията и телефоните си. В средата на алеята се беше превил задъхан полицай.
— Извинете, сър — рече той. — Каза, че трябвало да отиде до тоалетната, така че нямаше как да я придружа. Къде ли не я търсих.
Том стрелна Ема с очи, но всъщност не можеше да я вини. Поведе я бързо към портата, като се оглеждаше тревожно за обещаната линейка.
— Държа се забележително, Ема — каза, докато претърсваше пътя с очи. — Добре ли си?
— Вече да. Какво стана?
— Джак се направи на герой, проклетото му копеле. Гай бе опрял пистолета в главата му, но Мелиса имаше скрито оръжие отстрани на фотьойла. Застреля Гай. Той се стовари върху Джак и за миг реших, че и двамата са стреляли едновременно. И че Джак също е мъртъв.