Чувството беше изключително странно. Братът, когото вече беше приел за мъртъв, да умре отново. Нима бе възможно да изпита подобна болка два пъти за един и същи човек?
— Мелиса изобщо не е била любовница на Джак, нали? — попита Ема.
— Мисля, че не. Винаги е била с Гай и е живяла с Джак като куче пазач, за да е сигурна, че ще изпълнява все по-дръзките заповеди на Гай. Предполагам, че се е сприятелила с него и му е помогнала да избяга.
Том се взря в лицето на Ема и се зачуди дали тази информация ще постави нещата в по-добра, или в по-лоша светлина. Ема се взираше в Оли едва ли не с удивление. Той се беше сгушил в нея, а тя се опитваше да го обвие още по-плътно с ръце. Том съблече палтото си и ги наметна с него. Мярна задаващата се синя светлина и се изпълни с облекчение.
— Ти знаеше ли за заниманията на Джак, Ем? — попита той. — Не те обвинявам в нищо, просто се чудя как е нагазил толкова дълбоко.
Ема замълча за секунда, сякаш се чудеше какво да каже.
— Знаех за хакерството. В месеците преди да се разделим обаче, нещо като че го тормозеше… но не знаех какво точно. Непрекъснато беше ядосан — на себе си, не на мен. Предполагам, че се е дължало на онова, което го е карал да върши Гай. Той не е лош човек, Том. Като млад е допуснал някои грешки, след което е затънал твърде дълбоко.
Том би дал всичко да не е в това положение в момента. Джак се беше опитал да спаси неговия живот, вероятно бе спасил живота на Оли, а бе заложил и собствения си на карта, за да доведе до ареста на Гай Бентли.
И все пак беше престъпник. А Том беше полицай.
— Е, ще видим какво ще излезе, когато всичко това се уталожи… Джак обаче е извършвал престъпления. Не мога да си затворя очите за това.
Мисълта за престъпленията от миналото го подсети, че Ема все още не знае за случилото се с Дейвид. Той прогони мислите за Джак от ума си.
— Много съжалявам, Ем, но имам лоши новини. След твоето излизане те са проникнали в дома ви и Дейвид е пострадал сериозно. Откарали са го в болница.
Той обърна очи към потресеното лице на Ема.
— Зле ли е? — попита тя.
— Да — отвърна Том.
— О, боже. Бедният Дейвид. Нали не са наранили и Таша?
— При пристигането си екипът ни претърсил къщата, но не я открил никъде. Наистина съжалявам, Ема. Явно са я взели със себе си.
Том очакваше, че след всичко сторено от Наташа Ема ще изпита някакво облекчение, че вече я няма. Един поглед към ужасеното й лице обаче бе достатъчен, за да разбере, че я терзаят съвсем други чувства.
— В беда е, Том. Онези вероятно са се досетили, че е знаела за обаждането ми в полицията. Не ми се мисли какво ще й сторят. Намери я, заради мен. Моля те. Не искам да й се случва нищо.
— Търсим я. Няма да се откажем.
Том даде знак на полицая да поеме Ема и Оли. Линейката сви в алеята.
— Трябва да се връщам вътре. Може ли?
Ема побутна с нос главата на Оли и кимна отнесено, като свали палтото на Том от раменете си. Очевидно бе погълната от желанието да не изпуска момченцето си от ръце и да прогони всички ужасни мисли от ума си.
Той отново се насочи към къщата. Би трябвало да е в еуфория — бяха спасили Оли, Гай Бентли беше мъртъв, Фин Макгинес бе арестуван, а останалата част от бандата скоро щеше да сподели участта му. Двойният арест, който му предстоеше, обаче изобщо не беше по вкуса му.
Том спря на прага на дома на Мелиса и проследи с очи отдалечаващата се линейка. Ясно му беше, че само отлага неизбежното — протакаше, както би казала Лио — но все пак трябваше да се обади на Беки.
— Оли е спасен, Беки.
Отсреща долетя радостен възглас.
— А Гай Бентли е мъртъв… Това са добрите новини. Сега е твой ред. Кажи ми, че сте открили Наташа.
Щастливият тон на Беки премина в тъжната гама:
— Няма и следа от нея, Том. Съжалявам.
Том се замисли какво ли очаква бедното момиче сега, и го връхлетя вълна леден гняв. Не се беше погрижил достатъчно добре за нея.
— Изпрати някого да арестува оня мръсник Рори Слейтър и жена му. Погрижи се да претърсите къщата щателно. Ема спомена някакво помещение под пода на мазето, което наричали Ямата. Ако са спипали Наташа, ще бъде там. Горкото момиче.
— Заемам се — рече Беки лаконично.
Том приключи разговора и реши да се свърже с още един човек.
— Пол… на колко време сте от нас? Трябва да направим два ареста, но на мен не ми дава сърцето да ги изпълня.
— Разбрано. Просто ги задръж при себе си. Въоръженият екип би трябвало да пристигне при теб всеки момент. Аз идвам до десет минути.