Беки понечи да сложи касичката на скрина, но забеляза малко листче хартия, стърчащо от процепа. Извади го внимателно, разгъна го и се премести на светло, за да го прочете.
— О, боже… — пророни и очите й плувнаха в сълзи.
Трябваше да се обади на Том, но се нуждаеше от миг, за да се окопити. Съмняваше се, че ще успее да прочете думите на глас.
За Оли Джоузеф
Вземам назаем 7.36 лири
Подпис: Наташа (твоята сестра)
Прости ми х
69
Том успя да се прибере у дома едва по пладне. Не можеше да си спомни кога беше спал за последно, нито кога се беше хранил с нещо различно от някое блокче шоколад или пакетче чипс.
Мел се опита да прокара своята версия, че в дома й не е влизал никой друг освен тях двамата, но Том не можеше да го допусне. Джак не беше замесен пряко в убийството на Гай, но беше безсмислено да лъжат. Пол Грийн знаеше кой е Джак и въпреки че брат му не беше нарушил закона — просто бе приел ролята на информатор и така и не бе купил откраднатото злато — неизбежно щеше да се стигне до престъпленията му от миналото. Това, че беше помогнал на екипа на „Титан“ да заловят Гай, беше в негова полза, а и Том имаше усещането, че на драго сърце би понесъл последствията от дейността си. Джак обаче не беше избягал от полицията.
В ума на Том изникнаха думите на Мел точно преди да я откарат.
— Джак те обича, Том. Наричаше те Етичния; твърдеше, че само малкото ти пръстче е по-достойно от цялото му тяло. Всичко, което направи преди шест години, беше в името на хората, които обича, а сега, след смъртта на Гай, единствените, които знаят, че е жив, са няколко полицаи, ти, аз и Ема. Така и трябва да остане. Каквото и да ми е намислил Фин — дори от килията си в затвора, онова, което чака Джак… а може би и близките до него хора, ще бъде поне десет пъти по-ужасно… Той трябва да остане мъртъв.
Том не намери сили да каже каквото и да било. Гърлото му се стегна, а не можеше да си позволи да загуби контрол точно в този момент.
Той отключи входната врата и както никога, не почувства удоволствието от това, че се е завърнал у дома. Най-добре беше да си приготви нещо за хапване, след което направо да си легне; но не можеше да го направи. Беше неспокоен и повече от всичко друго му се искаше Лио да беше тук. Тя вероятно се чудеше какво става, но макар той самият да имаше чувството, че не я е виждал от седмици, за нея бяха изминали само два дни, без да се чуят.
Той влезе в кухнята и пусна електрическата кана.
Докато чакаше водата да кипне, включи кабела на лаптопа си, за да се зареди, и отново се обърна към кухненския плот.
Пинг!
Том застина неподвижен, с гръб към компютъра. Познаваше само един човек, който можеше да направи това. Затаи дъх, без да знае какво точно чака, след което бавно се обърна.
В средата на екрана имаше папка — беше кръстена „Етичния“.
Том придърпа един стол, седна и кликна. В папката имаше само един документ.
Съжалявам, че си тръгнах толкова неочаквано. Убеден съм, че обясненията са ненужни.
Не оправдах доверието ти. Знам го. Не оправдах доверието и на Ема, а сега тя трябва да приеме не само това, което бях аз навремето, а и това, което е Дейвид.
Обичах я. Още я обичам.
Никога не се променяй, Том. Ти си героят в семейството. Ще те наблюдавам отдалеч, без да знаеш, че го правя.
Всички пари, които ти оставих, са спечелени честно — не изпадай в паника. Знам, че ще ги използваш умно. Само че не исках да откриваш картата памет. Опитах се да си я взема, но не успях да я намеря. Съжалявам за бъркотията, мило братче, но обирът трябваше да изглежда убедително. Къщата ти в Чешър е прекрасна, между другото — особено кухнята.
Незаконните ми приходи скоро ще бъдат разпределени където трябва — няма нужда да споделям подробности.
Забрави за срещата ни. Умрях по свое желание.
Неетичния
Том прочете съобщението… не спря да го препрочита, докато очите му не се замъглиха — трудно му беше да прецени дали от сълзи, или от умора. Ясно му беше, че в мига, в който докосне клавиатурата, съобщението ще изчезне от екрана и от компютъра му; ясно му беше, че Джак никога повече няма да се свърже с него по този начин. Това беше последната му връзка с брат му — може би последната в живота му — и той просто не искаше да я прекъсне.
Наистина ли се налагаше да остане мъртъв? Нямаше ли друго решение?
Днес беше открил брат си и го беше загубил; чувствата му бяха твърде сложни, за да ги разбере.
Накрая се отпусна назад в стола, вдигна пръст и натисна интервала. Документът изчезна — точно според очакванията му. Том задържа поглед на празния екран за няколко секунди, после се изправи от стола и се върна до плота, за да включи каната отново. Докато наливаше гореща вода в една чаша, погледна домашния си телефон. Лампичката за съобщения мигаше. Трябва да се обадя на Лио, да й разкажа какво става, помисли си и натисна копчето, за да прослуша записа. В момента се нуждаеше от нея повече от всякога. Единствено тя можеше да го дари с уюта и обичта, от които внезапно изпита нужда.