След като приключиха с формалностите, едрият, широкоплещест мъж, който се представи като полицай Марк Хейуд, попита може ли да ползва компютъра на Беки, за да отвори записа от охранителна камера, който беше качил онлайн. Само след няколко секунди на екрана вече имаше зърнесто изображение. Той кликна с мишката, за да пусне видеото.
Записът траеше няколко секунди.
„Таша“, помисли си Беки. Малкото момиче със светла коса, облечено в тъмно вълнено палто, вървеше през влака. Срещу него вървеше тъмнокосо момче на около петнайсет. То се отдръпна встрани, за да пусне Наташа. Тя го погледна с бегла усмивка, без да казва нищо, продължи напред и излезе от кадъра.
— Това вашето момиче ли е? — попита Хейуд Беки.
— Да. Доколкото го позволява записът, съм убедена, че момичето е Наташа Джоузеф. Каква е причината да го гледаме?
— Получихме сигнал за нещо подозрително по линиите северно от града, затова свалихме записите от влаковите камери за въпросния период. Така се натъкнахме на момичето ви.
— Кога се случи това и какво е извършила? — намеси се Том.
— Преди няколко седмици се качила на влака за Лийдс на гара „Манчестър Виктория“. Слязла на Бозуел Бридж… нека ви покажа.
Той отново натисна с мишката. Започна запис от малка извънградска гаричка. Наташа стоеше на перона и говореше с малко по-голямо момче. Тя свали раницата си и я сложи на пейката. Няколко минути по-късно се отдалечи. Момчето взе раницата и изчезна в обратна посока.
Беки знаеше отлично какво се беше случило. Нямаше нужда да пита.
— Наркотици? — каза все пак.
Полицаят кимна замислено.
18
След като забременя, Ема предпочете да не разбира дали носи момче или момиче, затова боядиса стаята на Оли в светлосиво-зелено и купи прекрасен шаблон на голямо дърво, което изрисува в бяло на една от стените. Беше се получила топла, уютна стая и мисълта, че трябва да я напусне и да се върне в хладната атмосфера долу, я изпълваше с неохота.
Столът до прозореца беше истинска прелест и тя прекарваше доста време на него с Оли — показваше му птиците и дърветата, а от време на време — и някой самолет. Любимото й място обаче беше фотьойлът с подложка за краката, който купи за нощните му хранения. Беше изключително удобен и често се случваше, след като го нахрани, да се завие с нещо и просто да заспи в него.
Да се крие тук обаче беше нелепо.
— Хайде, малчо, готови сме.
Тя нахлузи и втория чорап на Оли и се вгледа в него за миг. Синът й все още имаше лека температура и изглеждаше раздразнителен и тревожен. Ема трябваше да намери начин да възстанови поне донякъде нормалната обстановка — заради него.
Тя го вдигна с въздишка и тръгна надолу, като упражняваше наум тона си и начините да не предизвиква Наташа.
— Добре… мисля да опека кекс. Искаш ли да ми помогнеш? — рече весело с отварянето на вратата и се усмихна на Оли: — Ще помогнеш ли на мен и на сестра си да направим кекс, Оли?
Тя пое към масата, очаквайки да завари на нея Наташа, заета със закуската. После погледна през рамо към другия край на помещението.
Закова се на място и се обърна. Кухнята беше празна.
Наташа беше изчезнала.
— О, боже, къде е? — прошепна си Ема, като се опитваше да прикрие тревогата си от Оли, подпрян на хълбока й, докато обикаляше стаите долу.
— Трябва да е горе. Явно се е качила, докато те обличах, Оли.
Понечи да се втурне нагоре, но разнасянето на единайсеткилограмовия Оли си каза думата.
Тя отвори вратата на стаята на Наташа и се провикна:
— Таша! Тук ли си, миличка?
Никакъв отговор. Предвид държанието на момичето обаче, това не значеше нищо, затова трябваше да провери. Заснова из стаите на горния етаж — провери дори личната им баня с Дейвид, както и стаичката гардероб. Нито следа от нея.
— Къде си, Наташа… — прошепна Ема.
Втурна се надолу по стълбите, забързана колкото беше възможно, без да излага Оли на риск.
Провери и местата, на които не се беше сетила да надникне долу — гардероба, дори килера под стълбите. Наташа обаче я нямаше. Изобщо не беше в къщата.
— Мамка му — пророни Ема и погледна Оли смутено.
Синът й обаче беше твърде стъписан от трескавото обикаляне, за да чуе думите й. Бедното детенце.
Втурна се в кухнята и надникна в градината. С изключение на боклука от строителите, беше празна. Тя стисна дръжката на задната врата, вкара количката от верандата в кухнята и тикна Оли в нея.
— Трябва да идем да я потърсим, миличък. Нали?
– ’Ли — усмихна се Оли.